Ваймарска конституция

Конституцията на германския райх (на немски: Die Verfassung des Deutschen Reichs), по-известна като Ваймарска конституция (Weimarer Verfassung), е конституцията, съгласно която се управлява Ваймарската република (1919–1933). Конституцията обявява Германия за демократична парламентарна република със законодателен орган, избран при пропорционално избирателна система. Установено е общо избирателно право с минимална възраст за гласуване 20 години. Конституцията технически остава в сила през цялата нацистка епоха от 1933 до 1945 г., макар че на практика е неприложена.

Заглавието на конституцията е същото като конституцията на Германската империя, която я предшества. Официалното име на германската държава е Deutsches Reich до приемането на Основния закон от 1949 г.

Произход

След края на Първата световна война, Германското учредително събрание се събира в град Ваймар, Тюрингия, след федералните избори на 19 януари 1919 г., за да напише конституцията на Райха. Нацията ще бъде демократична федерална република, управлявана от президент и парламент.

Конституцията е изготвена от адвоката и либерален политик Хуго Пройс, който тогава е държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, а по-късно става министър на вътрешните работи. Пройс критикува решението на Тройната Антанта да забрани включването Германска Австрия в Германската република след разпадането на Австро-Унгария и заявява, че това противоречи Вилсоновия принцип за самоопределяне на народите.

Между делегатите възникват разногласия по въпроси като национално знаме, религиозно образование за младежта и правата на провинциите (Länder), съставляващи Райха. Несъгласията са разрешени до август 1919 г., но 65 делегати се въздържат от гласуване за приемането на Ваймарската конституция.

Първият президент, Фридрих Еберт, приема новата германска конституция в закон на 11 август 1919 г. Конституцията е кръстена на Ваймар, въпреки че е приета в Шварцбург, тъй като Ебер е на ваканция в Шварцбург, докато разработката на конституцията се случва във Ваймар.

Федералните избори са проведени в Германия на 6 юни 1920 г. в съответствие с конституцията на Ваймар.

Герхард Аншютц (1867–1948), известен учител по конституционно право в Германия, е виден коментатор на Ваймарската конституция.

Клаузи и организация

Веймарската конституция е разделена на две основни части (Hauptteile). Двете части са разделени съответно на седем и пет секции. Общо в Конституцията има над 180 члена.

Някои от по-забележителните разпоредби са описани по-долу, включително онези разпоредби, които се оказват значими при разпадането на Ваймарската република и възхода на Нацистка Германия.

Преамбюлът на конституцията гласи:

Das Deutsche Volk einig in seinen Stämmen und von dem Willen beseelt, sein Reich in Freiheit und Gerechtigkeit zu erneuen und zu festigen, dem inneren und dem äußeren Frieden zu dienen und den gesellschaftlichen Fortschritt zu fördern, hat sich diese Verfassung gegeben.

На български може да се преведе като:

Германският народ, обединен в неговите племена и вдъхновен с волята да обнови и укрепи своето кралство (Райх) в свобода и справедливост, да служи на вътрешния и външния мир и да насърчава социалния прогрес, прие тази конституция.

Главна част I: Състав на Райха и неговата отговорност

Първата част (Erster Hauptteil) от конституцията уточнява организацията на различните компоненти на правителството на Райха.

Секция 1: Райхът и неговите държави

Секция 1 се състои от членове 1 до 19 и установява Германския райх като република, чиято власт произлиза от народа. („Силата на държавата произтича от хората.“). Райхът е определен като регион, обхванат от германски държави (Länder) и други региони могат да се присъединят към Райха въз основа на народното самоопределяне и законодателството на Райха.

Секция 1 също така установява, че общопризнатите принципи на маждународното право са задължителни за Германия и предоставят на правителството на Райха изключителна юрисдикция на:

• външни отношения, колониални дела, гражданство
• свобода на движението
• имиграция, емиграция и екстрадиция
• отбрана
• митници и търговия
• валута и монети
• пощенски, телеграфни и телефонни услуги

С изключение на субектите, за които правителството на Райха има изключителна юрисдикция, държавите могат да управляват съответните си територии, както сметнат за добре. Законът на Райха обаче замества или обезсилва държавното право в случай на конфликт. Разрешаването на конфликтите между провинцията и правителството на Райха е компетентност на Върховния съд.

Държавните органи са длъжни да наложат закона на Райха и трябва да имат конституция на принципите на свободните държави. Всеки държавен парламент (Landtag) трябва да бъде избран с равно и тайно гласуване според представителните избори. Всяко държавно правителство може да служи само докато има доверието на съответния държавен парламент.