Община (Швеция): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 7: Ред 7:
В средата на 20 век, няколко реформи на общините са били извършени, с цел драстичното намаляване на техния брой. Последните съществени промени през 1971-1974 премахват разликите в управлението и привилегиите на общините в рамките на градовете и тези в провинциите, обединяват градски и провинциални общини в единни по-големи територии, а формалния термин град спира да се употребява. Тогава от около 1000 общини, броят им се свежда до 278. По-късно някои от общините са допълнително разделени до окончателния брой за 2004 г. – 290.
В средата на 20 век, няколко реформи на общините са били извършени, с цел драстичното намаляване на техния брой. Последните съществени промени през 1971-1974 премахват разликите в управлението и привилегиите на общините в рамките на градовете и тези в провинциите, обединяват градски и провинциални общини в единни по-големи територии, а формалния термин град спира да се употребява. Тогава от около 1000 общини, броят им се свежда до 278. По-късно някои от общините са допълнително разделени до окончателния брой за 2004 г. – 290.


Историята на градовете все още може да бъде проследена в няколко века назад във времето, когато все още са били самостоятелни. През [[1983]] г. официално е позволено, за градовете да използват термина "град" ({{lang|sv|stad}}) когато се посочват точните граници. Тази практика е въведена от големите общини като [[Стокхолм (община)|Стокхолмската]], [[Гьотеборг (община)|Гьотеборгската]] и [[Малмьо (община)|Малмьо]], както и от някои други - [[Вестерос (община)|Вестерос]] и [[Лидингьо (община)|Лидингьо]]. Това не трябва да рефлектира върху административния статус на общината.
Историята на градовете все още може да бъде проследена в няколко века назад във времето, когато все още са били самостоятелни. През [[1983]] г. официално е позволено, за градовете да използват термина „град“ ({{lang|sv|stad}}) когато се посочват точните граници. Тази практика е въведена от големите общини като [[Стокхолм (община)|Стокхолмската]], [[Гьотеборг (община)|Гьотеборгската]] и [[Малмьо (община)|Малмьо]], както и от някои други - [[Вестерос (община)|Вестерос]] и [[Лидингьо (община)|Лидингьо]]. Това не трябва да рефлектира върху административния статус на общината.


== Допълнително подразделяне на общините ==
== Допълнително подразделяне на общините ==

Версия от 21:33, 30 юни 2020

Граници на шведските общини

Община (на шведски: kommun) в контекста на Швеция представлява териториално обособена част от страната в резултат на официалното административно деление. Притежава местни органи на управление и има известна независимост. Общините са част от по-големите административни единици лените. В Швеция има 290 общини (2004 г.), като част от 21 лени.

История

Съвременните шведски общини са идейно обособени още през 1843 г. В началото това са били по-скоро енорийски територии, чиято администрация е обслужвала главно църковните интереси, а отговорността и управлението са били съсредоточени в църквата. С общински указ от 1862 г., който е прераснал в закон през 1866 г., се полагат основите на общинската система в Швеция.

В средата на 20 век, няколко реформи на общините са били извършени, с цел драстичното намаляване на техния брой. Последните съществени промени през 1971-1974 премахват разликите в управлението и привилегиите на общините в рамките на градовете и тези в провинциите, обединяват градски и провинциални общини в единни по-големи територии, а формалния термин град спира да се употребява. Тогава от около 1000 общини, броят им се свежда до 278. По-късно някои от общините са допълнително разделени до окончателния брой за 2004 г. – 290.

Историята на градовете все още може да бъде проследена в няколко века назад във времето, когато все още са били самостоятелни. През 1983 г. официално е позволено, за градовете да използват термина „град“ (на шведски: stad) когато се посочват точните граници. Тази практика е въведена от големите общини като Стокхолмската, Гьотеборгската и Малмьо, както и от някои други - Вестерос и Лидингьо. Това не трябва да рефлектира върху административния статус на общината.

Допълнително подразделяне на общините

Общините в Швеция са допълнително разделени на отделни градски региони (на шведски stadsdelsnämnder алт. kommundelsnämnder алт. regionförbundet). Съществуването на такива подразделение е по преценка на управлението на съответната община. Броят на градските подразделения е значителен.

Общините могат да бъдат разделени и на общо за страната 2512 (2000 г.) отделни енории (на шведски: församlingar). Това са традиционни единици, използвани основно от църквата на Швеция, но все още имат значение за статистически проучвания и местни избори.

Законови норми

Общината решава, кога даден градски регион може да се отдели в отделна община, но основната дума в официалното обособяване има Шведското правителство. Формалното изискване е минималния брой жители в региона да е 2000.

Вижте също

Външни препратки