Беларуски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
не е мъниче
Ред 123: Ред 123:
* [http://www.lacinka.com/ Łacinka.com] – сайт за латинската беларуска азбука
* [http://www.lacinka.com/ Łacinka.com] – сайт за латинската беларуска азбука


{{мъниче|Беларус|лингвистика}}
{{Славянски езици}}
{{Славянски езици}}



Версия от 16:08, 2 юли 2020

Беларуски език
Беларуская мова
СтранаБеларус, Полша и др.
РегионИзточна Европа
Говорещи3 200 000
ПисменостКирилица
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Източнославянски
...→Беларуски
Официално положение
Официален в Беларус
Кодове
ISO 639-1be
ISO 639-2bel
ISO 639-3bel
Беларуски език в Общомедия

Беларуският език[1], наричан още беларуски[2], (самоназвание: Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 3,2 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва. В Беларус е официален език, заедно с руския, но едва 11,9% от беларусите го използват, а повече от 50% не го владеят писмено.[3]

История

Етнографска карта на беларуските говори от 1903 г.

Историята на езика може да се раздели на следните периоди:

  1. Древноруски, общоруски (X—XIV век);
  2. Старобеларуски (XIV—XVIII век):
    • Формиране на беларуския език (XV век),
    • „Златен век“, беларуски става език на аристокрацията във Великото Литовско княжество (XVI век),
    • постепенно изчезване и изместване от полския или руския, в хода на присъединяването на беларуските земи към Русия (XVII—XVIII век),
    • период на изместване от руския (великоруски) и запазването му като домашен език на селските жители (XVIII век);
  3. Съвременен беларуски език:
    • начално кодифициране на съвременния беларуски език (XIX век),
    • окончателно кодифициране и развитие на езика, официалната му употреба в Белоруската ССР (XX век). В съвременния му вид беларуският правопис е приет през 1933 г., след като заменя тарашкевицата.

Граматика

Беларуският език използва кирилицата, в по-ранни периоди също така е била употребявана латиницата (т.нар. łacinka), както и (за кратък период) арабска писменост, използвана от заселилите се в страната татари, които и след загубата на татарския и възприемането на беларуския език продължили да използват арабска писменост.

В беларуската правописна норма на кирилица е силно застъпен фонетичният принцип. При него се отразяват задължително в писмен вид някои характерни източнославянски фонетични особености, типични и за руския език, напр. т. нар. „акание“ или изговор на етимологично праславянско О като А в неударена позиция.[4] Точно тази особеност на беларуския правопис е и косвената причина за двоякото изписване на названията „беларусин/белорусин“ и „беларуски/белоруски“ на български.

Писменост

За изписването на беларуския се използва кирилица. Съществува и беларуска латинска азбука (на беларуски: лацінка), която се използва основно извън границите на Беларус и в някои указатели и карти (например Google Maps). В миналото беларуските татари са писали с беларуска арабска азбука.

А а Б б В в Г г Д д (Дж дж) (Дз дз) Е е
Ё ё Ж ж З з І і Й й К к Л л М м
Н н О о П п Р р С с Т т У у Ў ў
Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Ы ы Ь ь Э э
Ю ю Я я

В беларуската кирилица се използва апостроф () (например след префикси, завършващи на съгласна, пред „е“, „ё“, „ю“, „я“, ударено „i“ и др.). Заменянето на „ё“ с „е“ не е допустимо, за разлика от руския. Съчетанията „дж“ и „дз“ се считат за диграфи – един звук се обозначава с две букви, а в миналото са били считани за една буква.

Беларуският език като средство за битово общуване
(по данни от преброяването на населението през 2009 г.)
Всичко население Градско население
(в Могилевски район няма градско население)
Селско население

Литература

Източници

  1. Иван Куцаров, Славяните и славянската филология, Пловдив, 2002
  2. Правописен речник на БАН, 2002
  3. Belarusian language, alphabet and pronunciation
  4. Судник, М. Р., Белорусский язык (Лингвистический энциклопедический словарь), Москва, 1990 г., стр. 71 – 72

Външни препратки