Разлика между версии на „Лехово (дем Суровичево)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
| име-местно = Λέχοβο
| вид = село
| знаме =
| герб =
| изглед = Lehovo Aegean Macedonia.JPG
| изглед-описание = Изглед към селото
В 1868 година в Лехово е построена църквата „[[Свети Димитър (Лехово)|Свети Димитър]]“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=8949&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 | достъп_дата = 10 май 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref>
 
През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от [[Епир]]. В края на века Лехово е голяма [[паланка]] с християнско [[гъркомани|гъркоманско]] [[албанци|албанско]] и [[арумъни|влашко]] население. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]") в 1878 година пише, че в ''Лехова'' (Léhova) живеят 1800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители [[албанци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110- – 111.</ref>
 
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Лехово:
 
{{цитат|Срещу [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], в друг участък на [[Мурик|Мирихската планина]], на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои [[арумъни|влашки]]. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии - – дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска - – негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.144- – 145.</ref>}}
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Елеово (Елехово)'' има 750 жители [[арнаути]] и 90 жители [[власи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.]</ref> Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=848&Itemid=369 Λέχοβο]</ref>
Почти цялото население е вярно на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и градчето е крепост на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]], воюващи срещу българските чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45.</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] селото е опожарено от османците.<ref>„[[Автономия (бюлетин)|Автономия]]“, № 43, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Елеово'' има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176- – 177.</ref>
 
=== В Гърция ===
През [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] остава в Гърция. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)] Иноформацията може да е и за село [[Елхово (Нередска планина)|Елхово]].</ref> През 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на '''Ироико''' (в превод ''Героично''). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. През 1998 година Лехово е обявено за [[град герой (Гърция)|село герой]].
 
Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него [[арванитски език|арванитският език]] е запазен на средно ниво, а [[арумънски език|влашкият]] на ниско.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage„Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
 
В 2002 година [[Леховско училище|Леховското училище]] и [[Леховска чешма|Леховската чешма]] са обявени за защитени паметници.<ref name="Διαρκής κατάλογος 2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17534&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/590/35066/6-6-2002 - ΦΕΚ 872/Β/12-7-2002 | достъп_дата = 2 юли 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref>
 
До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.
* {{флагче|Гърция}} Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на [[Григор Войнов]] – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933- – 1935 година<ref name="manos.170." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904- – 1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Гърция}} [[Стерьос Бинопулос]] (1888 – 1965), гръцки революционер и политик
 
 
== Литература ==
* {{cite book |title= Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία |last= Οικονόμου|first=Παντελής Π |authorlink= |coauthors= |year=1976 |publisher= |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= |lang-hide= 1|lang= el}}
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* {{икона|el}} [http://users.otenet.gr/~rslehovu/rs4.htm Сайт за Лехово]
* [http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Laografiko_Lexovou.html Фолклорният музей в Лехово].
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{Дем Суровичево}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Села в дем Суровичево]]
[[Категория:Арванитски селища]]

Навигация