Сирена (митология): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая; козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 11: Ред 11:
<references />
<references />


{{Места, посетени от Одисей в "Одисея"}}
{{Места, посетени от Одисей в „Одисея“}}


[[Категория:Древногръцки митични създания]]
[[Категория:Древногръцки митични създания]]

Версия от 17:47, 8 юли 2020

Тази статия е за митологичното същество сирѐна. За разреда водни бозайници вижте Сирени
„Одисей и сирените“, 1891 г. Джон Уотърхаус

Сирѐните (гр. Σειρῆνας) в древногръцката митология са полужени-полуптици. Те са морски нимфи – наяди. Счита се, че са дъщери на речния бог Ахелой (от музите Терпсихора или Мелпомена или от Стеропа) или на Форкис [1]. Техният брой варира според различните автори между 2 и 5. Със своите песни Сирените примамвали минаващите наблизо кораби към скалите, където те се разбивали и моряците намирали смъртта си. Когато Одисей трябвало да мине покрай тях, казал на всички моряци да сложат восък в ушите си, за да не чуват омайните им песни, а той самия, тъй като бил много любопитен да ги чуе, заповядал да го вържат на мачтата. Когато обаче чул песните на сирените, молил дълго моряците да го отвържат, но те не му обърнали внимание на молбите.[2]. Язон бил предупреден от Хирон, че Орфей ще му бъде необходим в пътешествието, което той предприел с аргонавтите за Златното руно и когато минавали покрай сирените Орфей изсвирил толкова красива песен с лирата си, че заглушил гласовете на сирените. Сирените не били безсмъртни, пророчество гласяло, че дори само един кораб да успее да премине покрай тях устоявайки на омайните им песни, сирените щели да умрат. И така те векове ги нямало в океаните и моретата.

Сирените в популярната култура

Източници