Разлика между версии на „Виктор Вълков“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-състоява +състои, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
No edit summary
 
== Биография ==
Виктор Вълков е роден през 1936 г. в [[София]]. Баща му [[Георги Вълков (политик)|Георги Вълков]] е сред водачите на [[Българския земеделски народен съюз]], осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката [[Ивайла Вълкова]]. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. – [[Технически университет - София|Машинно-електротехническия институт]] в София.<ref name="tt"/> Член е на БЗНС от 1965 г. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод „Васил Коларов“. От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина. От 1973 до 1980 г. е последователно първи заместник-завеждащ и от 1983 г. е завеждащ отдел „Международни връзки“ при Постоянното присъствие на БЗНС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 114</ref>. Впоследствие на 21 май 1986 г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС какъвто остава до 19 декември 1989 г. когато след превратът в казионния БЗНС при който са свалени живковистите в лицето на [[БЗНС (казионен)|секретаря на БЗНС]] и [[Държавен съвет на Народна република България|първи зам.председател на Държавния съвет]] [[Петър Танчев]], [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и доскорошен [[Заместник министър-председател на България|зам.председател на Министерския съвет]] и [[министър на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] и [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|селскостопанския секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и бивш [[министър]] на съобщенията [[Пандо Ванчев]], а за секретар на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]] - – дотогавашен [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|международен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и главен инициатор на преврата в БЗНС, Виктор Вълков, дясна ръка на Димитров е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, на който пост е до 36 конгрес на БЗНС - – 3 март 1990 г. когато след оставката на Ангел Димитров, Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС, организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС става [[Костадин Янчев (политик)|Костадин Янчев]] - – дотогава член на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на Изпълнителния комитет на Областния народен съвет в Бургас. Вълков и Янчев водят политика на неутралитет по отношение на колаиции с политически партии и организации, но на изборите за Велико народно събрание избраните народни представители са значително по малко на брой от 99 те народни представители на казионния БЗНС в последното социалистическо 9 то Народно събрание. В началото на 1991 г. Виктор Вълков и [[Костадин Янчев (политик)|Костадин Янчев]] започват преговори с дейци от опозиционния БЗНС „Никола Петков“ в лицето на [[Ценко Барев]] - – доскорошен емигрант във Франция, като през юли 1991 г. се състои съединителния конгрес на който казионния БЗНС престава да съществува и е създаден БЗНС - – Единен с председател Ценко Барев, а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен. Този конгрес води до разкол в редиците на бившия казионен БЗНС мвжду Виктор Вълков и Костадин Янчев от една страна и прокомунистическите земеделци [[Светослав Шиваров]], [[Дончо Каракачанов]], [[Васил Чичибаба]], [[Светослав Сеизов]] и още няколко десетки други които напускат БЗНС-Единен и по късно създават собствена партия – -БЗНС „Александър Стамболийски“ ратуваща за коалиция с БСП и станала неин партньор през 1994 г.
 
=== Агент на Държавна сигурност ===
През [[1990]] г. Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС и участва в изработването на [[Конституция на Република България|Конституцията]] приета на 12 юли 1991 г. През юли 1990 г. е кандидат за [[Президент на България|президент]], но оттегля кандидатурата си, след като не успява да получи 2/3 от гласовете в парламента. През декември 1990 г. става [[заместник министър-председател на България|заместник-председател на Министерския съвет]] и [[министър на външните работи на България|министър на външните работи]] в коалиционното [[правителство на Димитър Попов]].
 
От 1993 до 1998 г. е посланик в [[Анкара]]<ref name="tt"/>, а от 2002 до 2006 г. - – в [[Загреб]].<ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-35-18/1937-2014-08-12-11-06-10 desebg.com]</ref>
 
== Източници ==

Навигация