Правителство на Константин Муравиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 22: Ред 22:
}}
}}


'''Правителството на Константин Муравиев''' е шестдесет и второто правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 8 от [[2 септември]] [[1944]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.</ref>. Управлява страната до [[9 септември]] [[1944]] г., след което е наследено от [[Правителство на Кимон Георгиев (1944–1946)|второто правителство на Кимон Георгиев]]<ref name="Encyclopedy">{{cite book |title= Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България |last= Цураков|first= Ангел |year= 2008 |publisher= Книгоиздателска къща „Труд“ |location= София |isbn= ISBN 954-528-790-X |pages= 223-225 }}</ref>. Това е последното българско правителство преди деветосептемврийското въстание в страната извършено с помощта на [[Червената армия]].
'''Правителството на Константин Муравиев''' е шестдесет и второто правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 8 от [[2 септември]] [[1944]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.</ref>. Управлява страната до [[9 септември]] [[1944]] г., след което е наследено от [[Правителство на Кимон Георгиев (1944–1946)|второто правителство на Кимон Георгиев]]<ref name="Encyclopedy">{{cite book |title= Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България |last= Цураков|first= Ангел |year= 2008 |publisher= Книгоиздателска къща „Труд“ |location= София |isbn= ISBN 954-528-790-X |pages= 223-225 }}</ref>. Това е последното българско правителство преди <nowiki>[[Деветосептемврийският преврат]]</nowiki> в страната,извършен с помощта на [[Червената армия]],която обявява война и окупира България.


== Политика ==
== Политика ==

Версия от 13:49, 10 юли 2020

Правителство на Константин Муравиев
 62-ро правителство на България
Общи
Държавен главаРегентство
(Симеон II)
ПредседателКонстантин Муравиев
Сформиране2 септември 1944
Разпускане9 септември 1944
Първоначален състав
КоалицияБЗНС „Врабча 1“, ДП
Министри11
~ мъже11
~ жени0

Багрянов
Георгиев 2

Правителството на Константин Муравиев е шестдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 2 септември 1944 г.[1]. Управлява страната до 9 септември 1944 г., след което е наследено от второто правителство на Кимон Георгиев[2]. Това е последното българско правителство преди [[Деветосептемврийският преврат]] в страната,извършен с помощта на Червената армия,която обявява война и окупира България.

Политика

След падането на кабинета на Иван Багрянов в парламента се разглеждат няколко варианта за съставяне на нов кабинет – правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев, нов кабинет на Багрянов, доминиран от БЗНС Пладне, и вариант, доминиран от умерената опозиция с премиер Константин Муравиев.[3]

Опитите да се включат в новото правителство представители на Отечествения фронт завършват без успех. Комунистите и техните съюзници са информирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV Обикновено Народно събрание и профашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония[2].

На 5 септември 1944 г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема властта – извършен е Деветосептемврийския преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и действащи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз[2].

Сформирано е правителство на Отечествения фронт, което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема Кимон Георгиев, а военен министър става Дамян Велчев. Министрите на кабинетите на професор Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов и Константин Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на Отечествения фронт. Хиляди са избити без съд и присъда[2].

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Константин Муравиев, е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча 1“ и Демократическата партия.[2].

Кабинет

Сформира се от следните 11 министри[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Константин Муравиев БЗНС Врабча 1
вътрешни работи и народно здраве Вергил Димов БЗНС Врабча 1
външни работи и изповедания Константин Муравиев БЗНС Врабча 1
народно просвещение Борис Павлов (упр.) Демократическа партия
финанси Александър Гиргинов Демократическа партия
правосъдие Борис Павлов Демократическа партия
война Иван Маринов военен
търговия, промишленост и труд Александър Гиргинов (упр.) Демократическа партия
земеделие и държавни имоти Христо Попов безпартиен
обществени сгради, пътища и благоустройство Борис Колчев (упр.) безпартиен
железници, пощи и телеграфи Вергил Димов БЗНС Врабча 1
министър без портфейл Никола Мушанов Демократическа партия
министър без портфейл Атанас Буров Народна партия
министър без портфейл Димитър Гичев БЗНС Врабча 1

В краткия си период на водене не са правени промени.

Литература

Бележки

  1. ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.
  2. а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 223-225.
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 566.