Тръстиково (област Бургас): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 22: Ред 22:
Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорски район. Преселил се в с. Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от Френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в Родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие на пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава бея отново предложил имота си и Тодор Пенчев поел ангажимент да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. От начало се съгласили 35 семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Такива семейства били от фамилиите: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили и други семейства роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие е станало през 1868 г. През Освободителната война 1877 г.-1878 г. черкезите се изплашили и изягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник – Хакъ бей да продаде имотите им. И така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (близо толкова декара). Още през 1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка сазена къща.
Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорски район. Преселил се в с. Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от Френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в Родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие на пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава бея отново предложил имота си и Тодор Пенчев поел ангажимент да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. От начало се съгласили 35 семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Такива семейства били от фамилиите: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили и други семейства роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие е станало през 1868 г. През Освободителната война 1877 г.-1878 г. черкезите се изплашили и изягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник – Хакъ бей да продаде имотите им. И така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (близо толкова декара). Още през 1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка сазена къща.


През 1882 г. със свои средства и труд те построили нова удобна сграда с 4 стаи за училище, което по-късно е служило за община, кметство и читалище. Старото население го помни. В близост до него била построена и църква на име "Свети Димитър" и се възприело на празника на светеца 8 ноември да се провежда празник на селото. Това е станало традиция. През 1933 г. е построена навота църква. Голяма заслуга за построяването и за направата на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов., кмет на селото и народен представител.
През 1882 г. със свои средства и труд те построили нова удобна сграда с 4 стаи за училище, което по-късно е служило за община, кметство и читалище. Старото население го помни. В близост до него била построена и църква на име „Свети Димитър“ и се възприело на празника на светеца 8 ноември да се провежда празник на селото. Това е станало традиция. През 1933 г. е построена навота църква. Голяма заслуга за построяването и за направата на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов., кмет на селото и народен представител.


За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.
За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.
Ред 32: Ред 32:
От 1934 г. до 1952 г. общината е в с. Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. През 1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.
От 1934 г. до 1952 г. общината е в с. Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. През 1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.


През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи. За развитието на културата в селото се основава 1927 г. читалище "Народна Пробуда" под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев.
През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи. За развитието на културата в селото се основава 1927 г. читалище „Народна Пробуда“ под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев.


През 1977 г. бе тържествено отбелязана 50-годишнината на читалищната дейност.
През 1977 г. бе тържествено отбелязана 50-годишнината на читалищната дейност.

Версия от 16:57, 12 юли 2020

За другото българско село вижте Тръстиково (Област Варна).

Тръстиково
Сградата на кметството в Тръстиково
Сградата на кметството в Тръстиково
Общи данни
Население529 души[1] (15 март 2024 г.)
19,4 души/km²
Землище27,334 km²
Надм. височина9 m
Пощ. код8128
Тел. код05912
МПС кодА
ЕКАТТЕ73388
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Камено
Жельо Вардунски
(ГЕРБ; 2015)
Тръстиково в Общомедия

Тръстиково е село в Югоизточна България. То се намира в община Камено, област Бургас.

География

Село Тръстиково (област Бургас) е разположено в Югоизточен планов регион на България. То е част от община Камено.

История

Години преди освобождението от османско владичество землището на Тръстиково влизало във владението на една султанка – жена на черкезки вожд. По-късно то било наследено от синът и Риза бей и се състояло от 32000 дюлюма. А той го продал на черкезина Исмаил бей от Карнобат. След време и Исмаил бей решил да го продаде. Половината от имението – 16000 дюлюма той продал на черкезите от с. Сазлъкьой. Това село се намирало в местността Юрутлука – на разстояние около 1 км от сегашното село и брояло около 100 къщи.

Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорски район. Преселил се в с. Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от Френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в Родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие на пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава бея отново предложил имота си и Тодор Пенчев поел ангажимент да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. От начало се съгласили 35 семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Такива семейства били от фамилиите: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили и други семейства роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие е станало през 1868 г. През Освободителната война 1877 г.-1878 г. черкезите се изплашили и изягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник – Хакъ бей да продаде имотите им. И така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (близо толкова декара). Още през 1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка сазена къща.

През 1882 г. със свои средства и труд те построили нова удобна сграда с 4 стаи за училище, което по-късно е служило за община, кметство и читалище. Старото население го помни. В близост до него била построена и църква на име „Свети Димитър“ и се възприело на празника на светеца 8 ноември да се провежда празник на селото. Това е станало традиция. През 1933 г. е построена навота църква. Голяма заслуга за построяването и за направата на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов., кмет на селото и народен представител.

За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.

От Освобождението да 1910 г. общината била в с.Русокастро. От 1910 г. да 1934 г. Тръстиково е самостоялена община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградстко през 1912 г.-1913 г. по време на балканската война.

По решение на Министерския съвет през 1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на Сазлъкьой и от същата година селото приело името Тръстиково.

От 1934 г. до 1952 г. общината е в с. Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. През 1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.

През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи. За развитието на културата в селото се основава 1927 г. читалище „Народна Пробуда“ под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев.

През 1977 г. бе тържествено отбелязана 50-годишнината на читалищната дейност.

През 1940-1941 г. е завършено сегашното училище и се откриват прогимназиални класове.

През 1948 г. се създава ТКЗС, което през 1950 г. се масовизира.

През 1958 г. Тръстиково става център на обединено ТКЗС, в което влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлизат механизацията и агротехниката – добивите са рекордни.

През 50-те години се построи настоящата сграда на кметството – тогава община. По това време се създава и машинно-тракторна станция с район от 13 селища.

През 60-те години се изграждат административни сгради на ТКЗС и търговската организация. В Тръстиково по това време има общинска болница с родилно отделение, аптека и изкупвателен пункт за животни. По това време се открива и осмолетка за учениците от селото и съставните села. Открива се в нова сграда и се обзавежда ЦДГ за предучилищно възпитание на децата от общината.

Накратко казано през 60-те и 70-те години Тръстиково е в голям възход. Развива се сериозна художествената самодейност.

Редовни събития

Всяка година на 8 ноември (стар стил, 26 ноември - нов) селото почита светеца Свети Димитър. На тази дата е и празникът на селото.

Други


Външни препратки

Бележки