Каблешково: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:
}}
}}


'''Каблѐшково''' <ref>Енциклопедия България, 1982 г.</ref> е [[град]] в Югоизточна [[България]]. Намира в границите на [[Община Поморие]] и е в близост до град [[Несебър]]. Населението на града към [[2014]] г. е около 2900 жители. Разстоянието до [[Бургас]] е 20 км.
'''Каблѐшково'''<ref>Енциклопедия България, 1982 г.</ref> е [[град]] в Югоизточна [[България]]. Намира в границите на [[Община Поморие]] и е в близост до град [[Несебър]]. Населението на града към [[2014]] г. е около 2900 жители. Разстоянието до [[Бургас]] е 20 км.


== История ==
== История ==

Версия от 12:49, 20 юли 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Каблешково.

Каблешково
Кметството на Каблешково
Кметството на Каблешково
България
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Област Бургас
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Каблешково
42.6601° с. ш. 27.568° и. д.
Каблешково
Общи данни
Население2908 души[1] (15 декември 2023 г.)
55,4 души/km²
Землище52,514 km²
Надм. височина141 m
Пощ. код8210
Тел. код05968
МПС кодА
ЕКАТТЕ35033
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Каблешково
Елена Бояджиева
(ГЕРБ)
Каблешково в Общомедия

Каблѐшково[2] е град в Югоизточна България. Намира в границите на Община Поморие и е в близост до град Несебър. Населението на града към 2014 г. е около 2900 жители. Разстоянието до Бургас е 20 км.

История

Паметник на загиналите във войните.

До 1934 г. селото се е наричало Даутлии (понякога погрешно произнасяно Давутлии). Получава статут на град през 1969 г.[3] В Каблешково живеят много преселници от Егейска Македония и Тракия, Караманджа (днешна Козница) както и от Еркеч (днешно Козичино).

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Даутлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Известен е също с активната си антифашистка дейност по време на Втората световна война. Родно място е на известния поет-партизанин Атанас Манчев (1921 – 1944), както и на цяла плеяда партизански личности, по-известни от които са Киро Рачев, Вълчан Иванов, Трайко Траев, Захари Димитров, Иван Немцов, Станчо Манолов, Пенчо Тотев. Йовчо Петков, Иван Петков, Иванка Петкова (Францова), Франц Киркоров Калайджиев и др.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:


Етническият състав включва 1989 българи и 816 цигани.[5]

Обществени институции

Читалището в Каблешково

Промишленост

  • Завод за технически въглен (ЗТВ);
  • Винарска изба „Каблешково“
  • Клон на „Черноморско злато“, гр. Поморие
  • Цех за най-вкусната Боза
  • Цех за мебели
  • Цехове за дограма
  • Цехове за бетонови и метални колове
  • ТКЗС Каблешково

Музеи

Туризъм

Край Каблешково все още не е започнало строителството на обещания туристически голф-комплекс, наречен „Black Sea Golf & Country Club“. Общата стойност на проекта възлиза на 194 млн. евро и се планира да бъде „завършен“ през 2020 г.[6].

Впоследствие голф игрището е отложено и земята е разпродадена на частни фирми, които строят къщи на арабски, кувейтски и сирийски граждани.

Личности

Редовни събития

  • Каблешково е известен със своя „Четвъртък-пазар“, който се провежда всеки четвъртък на най-широката улица в града. През лятото пазарът се посещава от множество чуждестранни туристи, превозвани с автобуси от различни туроператорски фирми от Несебър, Слънчев бряг, Бургас, Поморие и др. туристически центрове.

Религия

Православният храм „Свети Димитър“ датира от 1869 г. [7]

Галерия

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия България, 1982 г.
  3. Указ на Президиума на НС на НРБ от 27.08.1969.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
  5. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  6. Каблешково се превръща в нова туристическа дестинация
  7. Списък на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии // Посетен на 06.04.2012.

Външни препратки