Ставрос (дем Бешичко езеро): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gonaliza (беседа | приноси)
м Променям кръст на стълб, понеже думата ставро̀с в класическия старогръцки се превежда като стълб,кол!
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Премахната редакция 10407958 на Gonaliza (б.)
Етикет: Връщане
Ред 21: Ред 21:
| телефонен-код = 23970 – 6
| телефонен-код = 23970 – 6
}}
}}
'''Ставро̀с''' ({{lang|el|Σταυρός}}, в превод ''стълб'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на дем [[Бешичко езеро (дем)|Бешичко езеро]] в област [[Централна Македония]] с 3285 жители (2001).
'''Ставро̀с''' ({{lang|el|Σταυρός}}, в превод ''кръст'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на дем [[Бешичко езеро (дем)|Бешичко езеро]] в област [[Централна Македония]] с 3285 жители (2001).


== География ==
== География ==

Версия от 05:26, 24 юли 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Ставрос.

Ставрос
Σταυρός
— село —
Панорама на Ставрос
Панорама на Ставрос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБешичко езеро
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина35 m
Население3285 души (2001)
ПокровителПетка Римлянка[1]
Пощенски код570 10
Телефонен код23970 – 6
Ставрос в Общомедия

Ставро̀с (на гръцки: Σταυρός, в превод кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, център на дем Бешичко езеро в област Централна Македония с 3285 жители (2001).

География

Църквата „Света Параскева“ в Ставрос (1925)

Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на Орфанския залив в подножието на планината Коляни. На склона е разположена старата част на Ставрос - Ано Ставрос (Горно Ставрос). Ставрос е създадено след 1922 година под името Паралия Ставру, но през 1931 година е преименувано на Ставрос, а старото Ставрос е преименувано на Ано Ставрос.

История

В Османската империя

През XIX век и началото на XX век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros) живеят 300 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[4]

В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:

Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[5]

В Гърция

В 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.[6]

Личности

Родени в Ставрос
  • Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис между 1907-1908 година[7]

Ставрос днес

Туристически обекти – хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква "Агия Параккеви /„Света Параскева“/ с малък параклис от 1925 година, втора църква „Свети Авксентий“ от 2000 г. В Ано Ставрос е старата църква „Свети Димитър“. Четвъртък е пазарният ден в селото.

Външни препратки

Бележки