Здравец (област Търговище)

Вижте пояснителната страница за други значения на Здравец.

---

Здравец
Здравец 43.287608, 26.48916 Здравец
Общи данни
Население	479 души (15 март 2024 г.) 34,2 души/km²
Землище	14,012 km²
Надм. височина	206 m
Пощ. код	7769
Тел. код	06023
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	30644
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Здравец Христо Маринов (БСП)

Здравец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

История

Първите жители на село Здравец са беломорци. Те се заселват от село Янурен  /дн. Гърция/ в Търговешкия край след освобождението на България – около 1885г.. Те са принудени да се преселят, защото  турците са ги пъдили от техния край, малтретирали и измъчвали. Те тръгват от село Янурен около 1883г. и идват тук в Ески Джомая и се заселват в близките села (Здравец, Светлен и др.). Първите заселници на село Здравец допринасят за построяването на емблематичната за селото църква.

Археологически разкопки на 400 м източно от селото, близо до ЖП спирка Здравец, разкриват селищна могила от халколита, с диаметър 80 м и височина 4–5 м.

В Здравец (или Подгорица) се заселва и служи като енорийски свещеник учителят Георги Попнаумов от Бобища, Костурско.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	328	100.00
Българи	166	50.60
Турци
Цигани
Други	149	45.42
Не се самоопределят
Не отговорили	5	1.52

Културни и природни забележителности

• Църквата в с. Здравец, обл. Търговище, е построена през 1895 г. от майстор Никола от Плевенско. Тя е трикорабна, куполна базилика, с една полукръгла апсида. Иконостасът е с 40 икони. Има просторен балкон за женско отделение. Притворът е построен по-късно. Над него се издига хубава камбанария, която е осветена от Варненския и Преславски митрополит Симеон през 1907 година. Храмът е висока масивна сграда, която доминира над цялото селище. От 2009 г. тук служи свещ. Анатоли Ангелов Тодоров, който е завършил теология в Шуменския университет.

Кухня

Храната на беломорците е описана в извадка от книгата на Георги Каратанасов „Здравец. Досег с миналото“.

До края на Първата световна война храната на Беломорците е оскъдна, еднообразна и главно от растителен произход. Хлябът се е приготвял от брашно от жито, често пъти примесено с рапка, ичумен и просо. Приготвя се обикновено без квас, с пресни питки. По-късно се замесва с питки, приготвени от брашно от рапка, замесени със сварена вода от хмел и изсушени, а още по късно с купешка хлебна мая. До войната хлябът се изпичал на огнището, в така наречените подници, направени от пръст, а след това в саморъчно направени хурни, прикрепени към стената на стаята за живеене. Още по-късно хурните се изнасят под сайвантите и в кухн

Приготвянето на хляба се извършва в следната последователност; в хладка вода се накисват две-три рапкини питки или мая, замесва се в бакърения тас с брашно не много гъста каша и се оставя да втаса. Пресява се брашно, прибавя се квасът, сол и вода и се замесва тестото в дървена копаня. Меси се с двете ръце като от време на време полепналото тесто по ръцете се отстранява с огрибка, изработена от желязо. След омесването тестото се разима, оформят се самуни, които се поставят на месали, а по късно в специални тавички с накъдрени страни, намазани с алат. Завиват се самуните отгоре с месал и се оставя тестото да втаса. По някой път от втасалото тесто се прави алъекмек /наместник, мазен хляб, бял мъж/, като се надигне се намазва с разбит жълтък и се пече заедно с хляба в хурната или в печката. Опалва се хурната с черпии. Няколко пъти се пробва, като се хвърлят парчета хартия, ако не припламват веднага, а постепенно се зачервяват, хурната е нормално опалена и е готова за печене. Със специално гребло се огребва жарта, а след това с накиснат във вода парцал завързан за прът се помита пода на хурната. Мятането на самуните става с дървена лопата с дълга дръжка, като се намазват с вода, а в среда се отпечатват с просора. След изпичането самуните се напръскват с вода и се завиват с месал и така се съхраняват. Хляб се пече веднъж в седмицата, обикновено в събота.

По време на Втората световна война поради голямата реквизиция на житото и недостига за изхранването на семейството почти основна става  рапката Смесва се по-вече рапка и по-малко жито, ичумен, просо, а много домакинства слагат и сварени картофи. Така приготвения хляб става стиклен, клисав и не се опича. За ден-два започва да лепне, да нагорчава, да мухлясва, става негоден за употреба. Беломорците започват да ядат качествен хляб едва след петдесетте години когато кооперацията открива фурна. В последствие фурната се закрива и селото се снабдява с хляб от хлебокомбината в гр. Търговище. По време на войната всекидневно се консумира мамалига – сварена рядка рапкина каша, изсипана в тавичка и залята с маджун или посипана с натрошено сирене и залята с препържен алат и червен пипер, някои слагат и малки парченца сланина. Приготвя се и просеник от рапкино брашно и се изпича в печката. Зимно време същият се яде с расул, в който има натрошена парлива капичка. Беломорците много обичат тестените изделия. От прясно мляко престояло – кишка, брашно и яйца приготвят техния специалитет кашник, който е непознат в съседните села. Кашникът се изпича на жар получена от изгорели чукелеци, които се разстилат в кръг и се поставя перустия. В църната тава намазана обезателно със свинска мас да стане кашника по-пръхък, се изсипва забърканата каша и се слага да се пече върху перустията. Като се опече от едната страна се обръща на кърг да се опече и на другата страна.

С точени кори се приготвят различни видове клинове. Със захванато с мая за сирене мляко и 4-5 яйца се приготвя специален Беломорски клин мъглеш Пролетно време към същата смес се прибавят нарязани кромидови пера. Пролетно време от нарязани листа от лопуш и булгур се приготвя зелник. Зимно време се приготвя тиквеник. Правят се сувеници – когато се разточи листото не се изважда от точилката, а с двете ръце се събира към средата, изважда се точилката, а листото се навива в кръг в средата на тавичката, така в кръг се редят и другите листа докато се изпълни цялата тавичка. Слага се в печката да се опече до леко зачервяване, след като изстине се залива с шербет от маджун или със захарен сироп.

Приготвят се катми – забърква се прясно мляко, яйца, брашно, рядка каша. Нагорява се жар от чукелеци както при кашник, на перустията се поставя сач, намазан с алат, като се сгорещи, с канче се залива каша и се пече. След изпичането и снемането на катмата, сачът се намазва с напречно отрязан кромид, набучен на пръчка, натопен в алат. Готовите катми се редят в тавичка, като изстинат се заливат с прясно мляко подсладено с мед.

Приготвят се пухти – замесва се тесто от огурт, яйца и брашно. Разточва се дебела кора, на половината кора се разстила натрошено сирене с едно яйце, завива се с другата половина на листа, с нож се нарязва на парчета, които се пекат в тиган с мас.

Приготвят се различни курабии, подсладени с маджун.

Приготвяне на ювка: замесва се тесто от прясно мляко, яйца и брашно. Разточват се кори, разстилат се на месали, поставят се корите да се сушат на силно слънце. Когато изсъхнат, леко се натрошават и се пълнят в тавички, когато извадят хляба се мятат в хурната да се препекат до леко зачервяване. Като изстинат се пълнят в чувал и така се съхраняват. Варят се с прясно мляко.

Приготвяне на трахана: от втасало тесто се накъсват малки парченца и когато изсъхнат се трият с двете ръце, след това се пресява през едро сито. През зимата се вари като се смесва с катък и надробен сух хляб.

Консумират се различни чорби: русница – в тенджерата се завира вода, забърква се полусухо тесто и се трие с двете ръце над тенджерата, като се свари се снема от печката, запържва се алат и червен пипер, залива се, надробява се сух хляб, яде се с туршия.

Приготвят се още крумидюва чорба, чорба от сусам – приготвен от препечени тиквени семки, счукани в кутел и пресети със сито, омачова чорба. Пролетно време се вари бурана от лопуш с кокури с ширупките. Кокурите се ровят с кръстилки или се събират като пълзят.

Приготвя се смигал от надробен хляб, орехи и алат.

Приготвят се манджи яхнии от: варио, картофи, зелен боб, леща, пилешка, патешка, кромидюва, сиренова и др. Правят се дулми с лозови листа с булгур, по-късно с ориз, с листа от кисело зеле с месо и булгур или ориз.

Месо се консумира главно през зимата.

Когато се заколи свинето по Коледа се приготвят: каварма, бахур, суджуци. Пълнят се Бабите и Дядото с месо. Приготвя се солена сланина. Пържи се месо в тиган, пече се в печката. Правят се кюфтета. Пече се месо с кисело зеле и гювеч. Ядат се цигурки.

През зимата се консумират много различни туршии от: кисело зеле, пипер, зелени патладжани, парливи капички. Широко се използват ошавите от изсушени сливи, круши, ябълки, дренки. Вари се комбара от тиква и изсушени сливи и дренки. Приготвят се петмез и пестил. Употребяват се подправки: гьозум, риган, червен и черен пипер, чесъни и др.

Риба се яде много рядко. На Никулден обезателно се приготвя риба с булгур или ориз и се пече в печката.

От гроздето се приготвя: вино, ракия грозденица. Ракия се вари и от сливи и занзариди.

От млякото, с което разполага в изобилие почти всяко семейство, се приготвят сирене, масло, влашик, бърканица, йогурт, кътък, урда, кишка и др.

Като основна храна на селяните сиренето е било необходимо за през цялата година, затова се приготвяло в големи количества от овчето мляко. За това, като се отлъчели агнетата, овцете се събирали в сюрия на 10-15 стопани. Изграждала се кошара на поляната или в двора на някой от стопаните. Тя се разделя надве в средата с плет, в който има два отвора, през които преминават овцете, когато ги доят. До отворите се поставят два кютюка, на които седят доячите. Овцете се подкарват от чобанина или от детенце. Доенето става в каблици и се извършва сутрин рано и вечер под ред /сара/ от стопаните (като се редуват). Периодично в неделя или на някой празник се събират всички стопани и всеки издоява овцете си. Измерва се млякото и се определя колко дена стопанинът ще дои сюрията. Води се сметка в тетрадка.

Приготвяне на сиренето: издоеното мляко се прецежда през цедилото. Подгрява се и се пробва с пръста, трябва да може да се търпи на топлината. След това го подсирват с мая от агне или яре. Тя представлява тлъстинни топчета, намиращи се в торбичките на стомахчето на мъжко бозаещо агне или яре и се нарича сирище. Една малка грудчица от нея се стрива и размива на кашица и е достатъчна за подсирване на 10-15 литра мляко. След като се прихване в това състояние се нарича телемя, разбърква се с лъжица и се изсипва в цедило, пристяга се с връх и се окачва на високо да се цеди. След това се поставя на синията, притиска се с кръгът и един камък, като престане да тече течност /цвик/ се разрязва с нож на дрънове. Те се поставят в тава и се посоляват обилно със сол. Така престоява да се осоли един-два дена. Приготвя се саламура от вода и сол, като се пробва с прясно яйце. Като се пусне яйцето, трябва да плува и да се показва кръгче като паричка. Сиренето се нарежда в качета или мяхове и се залива със саламурата. Съхранява се в мазата на хладно.

От отцедената течност /цвик/, като се превари и се отцеди, се получава урда.

Приготвяне на кътък – остригана и добре измита агнешка кожа се завързва здраво от към задницата на агнето и се обръща, получава се мях. Към края на месец август, когато млякото е най-гъсто и предстои да се спре доенето на овцете, мяха се пълни със сварено овче мляко. Натрошава се сирене и се поставя в мяха при млякото, завързва се другия край на мяха, да не взема въздух и се оставя на хладно място да отлежава.

Приготвяне на масло: събира се сварено краве или биволско мляко в голям съд, като се държи докато вкисне. Налива се в бурило, което представлява тясно и високо каче, сипва се малко хладка вода и се бие с чурулка – дълга пръчка, на която има прикрепено кръгло парче. Биенето се извършва прав продължително време. В по-късни години бурилото има по- усъвършенстван вид. В малко каче вътре има прикрепена перка поставена на желязна пръчка, което завършва с дръжка. Сяда се на малко столче и се върти ръчката и така се бие млякото. Като се обере маслото, остава течността бърканицата. Тя като се свари и се оцеди се добива влашик.

Кишката представлява прокиснало прясно мляко, от което обикновено се приготвя кашник.

До Първата световна война основен източник на мазнината е сланината, от която се получава мас. Употребява се в малки количества зехтин приготвен от орехи или от мак. С разширяването на слънчогледовата култура през тридесетте години, започва масовата употреба на слънчогледов алат.

За смилането на жито за булгур се използва хромел. Тон представлява два кръгли камъка с грапави повърхности с отвори в средата. На единия камък в отвора има набит дървен палец. В отвора на другия камък има набита дъсчица с отвор в средата. Първия камък се поставя неподвижно на земята, а върху него се захлупва другия камък в края, на който има дупка, в която се поставя дървен прът на който горния край е закрепен в отвор на летва, която е закована на две греди на тавана. Меленето на булгура се извършва, като с дясната ръка се хваща пръта и се върти горния камък а с лявата ръка се пуща жито в средния отвор.

За спукване на сол, за грухане на жито, за варене, спукване на червен пипер и др. се използва кутел. Той представлява дебело кръгло дърво с дължина около 50-60 см., издълбано в средата, подобно на хаванче. Поставя се жито или друг материал и се чука с желязно черясло.

Домакините сами си приготвят червен пипер. Избират добре узрели червени капички, очистват ги от семето, нанизват ги на връх и ги окачват да се сушат на слънце. Като изсъхнат ги припичат в хурната, след това с черяслото ги чукат в кутела. За да се предпазят от парливия прах си превързват носа и устата с чумбер. Като чукат известно време, пресяват през ситото и пак продължават да чукат, докато се свърши материала в кутела.

Приготвянето на маджун /петмез/ в по-ранни години се е приготвял от камъш. След като се ореже и се изчисти от листата, стеблата се прекарват през специална преса. Тя е устроена по следния начин: на станок са поставени три валяка във вертикално положение. Те се задвижват от впрегнат добитък. При движението на валяците се поставят стеблата на камъша от които от пристягането се изцежда сок. Под валяците се поставят тави, в които се събира сока. След това тавите се поставят на огън и се сгъстява до получаването на жълт като мед петмез.

Отначало такава преса има в Байректаровия ясак, а в последствие на поляната при Петко Американеца.

След появяването на захарното цвекло, петмез се приготвя от него понеже е по-благо. Приготвянето става, като се обели, цвеклото се нарязва на тънки парчета и се пълни в казани, покрива се с вода и се вари да се отдели захарността му. Парчетата се обират и се дават на дойния добитък, а течността се пълни в маджунени /бакърени/ тави, поставя се на огъня и се сгъстява до получаване на петмез. В по-късни години, след като се обели, цвеклото се пълни в чували, слагат се на каруцата, слагат се дърва и пръстените гърнета и се отива в село Кьосе /Кръшново/ – Разградско, където има маджунджийница, да се вари. Така свареният петмез е по-качествен.

Храненето на семейството се е извършвало на обща кръгла ниска синия. Членове на семейството сядат на земята или на ниски трикраки столчета. Бащата се прекръства, същото правят и останалите членове на семейството. Той започва първи да се храни. Всички ядат от обща паница. При храненето се употребяват бакърени сахани, тасове, пръстени паници, дървени лъжици. Върколицата се появява по-късно.

След нахранването бащата пак първи се прекръства и изговаря думите: “Благодарим ти Господи, че ни дари с небесните си дарове.”

За приготвянето на храната се използват различни прибори: бакърени тенджери и тигани, пръстени гювечи. Туршиите се съхраняват в големи пръстени гърнета, в тях се съхранява и петмезът.

Източници

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.