Каспичан (община)

Каспичан (община) 43.317, 27.167
Знаме
Общи данни
Област	Област Шумен
Площ	275.06 km²
Население	8 434 души
Адм. център	Каспичан
Брой селища	11
Сайт	www.kaspichan.org
Управление
Кмет	Златин Ценков (ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (6) АБВ-ЛИБЕРАЛИ (3) БСП (2) ДПС (2)
Каспичан (община) в Общомедия

Община Каспичан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Шумен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в източната част на Област Шумен. С площта си от 275,056 km² е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на югозапад и запад – община Шумен;
• на североизток – община Нови пазар;
• на изток – община Ветрино, Област Варна;
• на югоизток – община Провадия, Област Варна;

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ попада в Източната Дунавска равнина.

Южната половина на общината е заета от централните, най-високи части на Провадийското плато, което със стръмни, на места отвесни склонове се спуска на северозапад, север и североизток към долините на Провадийска река и десният ѝ приток Мътнишка река. В северната му част се издига Мадарското плато, което представлява едно цяло с Провадийското плато. В Мадарското плато се намира най-високата точка на Провадийското плато и на цялата община Каспичан – връх Двете могили 429,8 m, разположен на 1 km южно от квартал „Калугерица“ на град Каспичан. Североизточно от платото, на границата с община Ветрино, в коритото на Провадийска река се намира най-ниската точка на общината – 69 m н.в.

Останалата, северна полина на община Каспичан е заета от обширното Плисковско поле с надморска височина от 100 до 200 m.

Води

Основна водна артерия на община Каспичан е Провадийска река, която протича през нея от северозапад на югоизток с част от горното си течение. В град Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка река (Мадарска река), която протича през общината с последните си 5 km.

В южната част на общината протича горното течение на река Главница, десен приток на Провадийска река. Тя води началото си под името Мерявица от подножието на връх Аталана в Провадийското плато на 365 m н.в., на 3 км югоизточно от село Кюлевча. До изтичането си от язовир „Снежина“ тече на югоизток в дълбока долина под името Аннадере, след което напуска пределите на община Каспичан.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	7976	100,00
Българи	4 935	61,87
Турци	1073	13,45
Цигани	925	11,60
Други	292	3,66
Не се самоопределят	103	1,29
Не отговорили	648	8,12

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Каспичан
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	14024	13554	13119	13355	12612	11490	10483	9808	7976	??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 9 населени места с общо население от 7976 жители (към 01.02.2011).

Списък на населените места в община Каспичан, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Върбяне	265	16,688	Сюитли	Кюлевча	347	55,023
Златна нива	618	18,559	Текер	Марково	758	55,942	Марковец, Марковча
Каспичан	3116	40,974	Гара Каспичан, Касбиджан	Могила	370	31,464
Каспичан	1356	-	в з-щето на гр. Каспичан, Каспичун	Плиска	906	34,356	Ахибаба, Акбаба, Абоба, Плисков
Косово	240	22,050	Косовец, Косовча	ОБЩО	7976	375,056	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

• Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Абоба на с. Плисков;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Сюитли (Сюютлю) на с. Върбяне;

– преименува с. Текер на с. Златна нива;

• след 1947 г. – осъвременено е името на с. Плисков на с. Плиска без административен акт;
• през 1956 г. – уточнено е името на с. Косовец (Косовча) на с. Косово без административен акт;

– уточнено е името на с. Марковец (Марковча) на с. Марково без административен акт;

• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава гар.с. Гара Каспичан за гр. Каспичан;
• Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава селата Калугерица и Каспичан и ги присъединява като квартали на гр. Каспичан;
• Указ № 2190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Плиска за гр. Плиска;
• Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Каспичан от гр. Каспичан и го възстановява като отделно населено място – с. Каспичан;
• Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 29,5 km.

• През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 17,3 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
• От северозапад на югоизток, на протежение от 12,2 km – последният участък от трасето на жп линията от село Русе – Самуил – Каспичан.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km:

• участък от 5,5 km от автомагистрала Хемус (от km 355,1 до km 360,6);
• участък от 7,5 km от Републикански път I-2 (от km 126,5 до km 134,0);
• последният участък от 5,9 km от Републикански път III-2006 (от km 7,5 до km 13,4);
• целият участък от 10,2 km от Републикански път III-2007;
• участък от 17,9 km от Републикански път III-2082 (от km 18,3 до km 36,2);
• участък от 9,5 km от Републикански път III-7003 (от km 30,1 до km 39,6).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Каспичан

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.