Договор от Фойнике: Разлика между версии

Версия от 15:42, 1 август 2020

Договорът от Фойникe слага край на Първата македонска война през 205 г. пр. Хр.

Мирните условия са договорени между македонския цар Филип V и римския проконсул Публий Семпроний Тудитан във Фойнике, главния град на епиротите-хаони, които посредничат за сключването на мира. Те разпределят владенията на двете страни в южна Илирия (днешна Албания). Македония си запазва покорените през войната атинтани на юг и Лисос на север. Рим получава протектората над партините, Димал и още няколко крепости в хинтерланда на Аполония.^[1]

Като страни по договора са записани и приятелските на Македония и Рим гръцки държави, които оформят сферите им на влияние в Елада и Мала Азия. Македонската сфера включва Тесалия, Епир, Акарнания, Ахея, Беотия и Витиния, а римската – Пергам, Спарта, Елида, Месения, Атина и илирийския владетел Плеврат.^[2]

Мирът от Фойнике е продиктуван от моментните интереси на договарящите се – Филип V трябва да се справя с варварските племена, които периодично нападат държавата му от север, а римският Сенат иска да довърши войната с Картаген.^[2] Още през 200 г. пр. Хр. Рим нарушава мира под претекст да защити новите си съюзници в Елада.

Източници

↑ Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ed.). The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 104
↑ ^а ^б Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 56-57

[1] Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ed.). The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 104

[wf-tf-2] а ^б Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 56-57

[1]

[2]