Направо към съдържанието

Педру I (Португалия): Разлика между версии

м
вътр. препратки, форматиране, допълване; форматиране: 13x тире-числа, 5x тире, 4x нов ред, 7 интервала (ползвайки Advisor)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
м (вътр. препратки, форматиране, допълване; форматиране: 13x тире-числа, 5x тире, 4x нов ред, 7 интервала (ползвайки Advisor))
| описание = 8-и крал на Португалия
| изображение за личността = PeterIofPortugal.jpg
| описание на изображението = Pedro I „o Justiceiro“
| управление = 1357- – 1367
| регент на =
| регентство =
| кръщене =
| място на раждане = [[Коимбра]], [[Португалия]]
| място на смъртта = [[Ештремош]], [[Португалия]]
| погребан =
| предшественик = [[Афонсу IV]]
| потомство = [[Фернанду]] I
| наследник = ФернандуIФернанду I
| съпруга = Констанс Кастилска (1320—13451320 – 1345)
| втори брак =
| трети брак = [[Инес де Кастро]]
| четвърти брак = Терезия Лоренцо
| пети брак =
| шести брак =
}}
 
'''Педру I Справедливи''' (порт. {{lang|pt|Pedro I „o Justiceiro“; 19 април 1320, Коимбра, Португалия – 18 януари 1367, Ештремош, Португалия}}) – '''8-и крал на Португалия''' от 1357 годинадо 1367 г. от [[Бургундска династия (Португалия)|БургундскаБургундската династия]]. Син на крал [[Афонсу IV]] и Беатрис Кастилска.
 
== Произход ==
Роден е на [[8 април]] [[1320]] година в [[Коимбра]], [[Кралство Португалия|Португалия]]. Син е на крал [[Афонсу IV]] и [[Беатрис Кастилска]], дъщеря на краля на [[Кастилия]] [[Санчо IV (Кастилия)|Санчо IV]].
 
== Констанса Мануел Кастилска и [[Инес де Кастро]] ==
От Престолонаследникът Педру се жени за кастилската инфанта [[Констанс Мануел Кастилска|Констанса Мануел Кастилска]]  (1320—1345);1320 – 1345), дъщеря на писателя и политика Жуау Емануеле Кастилски - – потомък на [[Фернандо III (Кастилия)|Фернандо III Кастилски]] (негов дядо)- и на Костанца Арагонска (1300- – 1327), дъщеря на [[Кралство Арагон|краля на Арагон]], [[Хайме II Арагонски]].:
 
Кралицата води със себе си придворната дама [[Инес де Кастро]], която засенчва с красотата си своята господарка и скоро в нея се влюбва Педру. Заради връзката си с Инес дон Педру разваля отношенията си със законната си съпруга, обтягайки по този начин отношенията между Португалия и Кастилия. Педру започва да фаворизира кастилските благородници, намиращи се в португалския кралски двор, което засилва политическото им влияние в него. Така двамата братя на Инес стават негови близки съветници.
 
Връзката на Педру и Инес продължава и след смъртта на инфанта Констанса през 1345 г. Инес ражда на Педру четири незаконни деца, а това предизвиква опасенията на португалския крал Афонсу IV, че един ден нейните синове ще предявят претенции върху португалската корона и ще предизвикат кръвопролитна братоубийствена война. Освен това Инес започва да подбужда Педру да предяви претенции към кастилската корона, което неизбежно щяло да предизвика война с Кастилия.
[[File:Inès de Castro se jetant avec ses enfants aux pieds d'Alphonse IV roi.jpg|мини|ляво| Крал Афонсу и молещата се Инес, ''маслени бои върху платно ([[Версайски дворец]], 1822)'']]
Инес ражда на Педру четири деца. За да раздели сина си от Инес, първоначално крал [[Афонсу IV]] се опитва да ожени сина си повторно, но Педру категорично отказва да се ожени за друга жена, ако това не е Инес де Кастро. След като става ясно, че Педру няма да прекрати отношенията си с кастилката, в кралския съвет е решено тя да бъде убита. Първоначално обаче кралят заповядва тя да бъде затворена в манастира „Санта Клара“ в Коимбра. Според легендата Афонсу IV не се решава да изпълни присъдата на съвета, трогнат от вида на отчаяната жена, която заедно с децата си се хвърля в краката му, за да проси милост.
 
Заточението не слага край на отношенията между Педру и Инес де Кастро. Увеличават се опасенията, че здравите деца на Инес и Педру ще изместят от престолонаследието болнавия и невръстен законен син на инфантата – [[Фернанду]], което ще увеличи влиянието на кастилците. След като продължаващите опити на краля да сложи край на връзката на сина си не дават резултат, той изпраща в Коимбра съветниците си Пиеру Коелю, Алваро Гонсалвеш и Диего Лопеш Пачеку, за да изпълнят смъртната присъда на Инес де Кастро. На [[7 януари]] [[1355]] г. в манастира Санта Клара те убиват Инес де Кастро, обезглавявайки я пред очите на малкото ѝ дете.
 
Афонсу очаква, че Педру ще се смири и ще се ожени за някоя принцеса, но синът му изпада в ярост, узнавайки, че неговата любовница е обезглавена пред очите на малкото им дете. Педру събира армия и опустошава страната между реките [[Дора (река)|Дора]] и [[Миня (река)|Миня]]. Кръвопролитна вражда, завършва по желанието на народа с примирие между двете страни. Малко след това старият крал умира и на престола се възкачва самият Педру I. Педру I се разправя жестоко с палачите на Инес, въпреки обещанието си, дадено по-рано, да не търси възмездие от тях. Въпреки че се опитват да избягат в Кастилия, двама от тях са заловени и публично екзекутирани. Педру I предвожда екзекуцията, лично изтръгвайки според легендата сърцата им.
 
Педру I дори обявил Инес за своя законна съпруга и истинска португалска кралица, за която се е венчал тайно, въпреки че не са открити категорични доказателства за твърденията му. Трагичната любов на краля ражда легендата, според която по заповед на Педру I тялото на Инес е [[Ексхумация|ексхумирано]] и облечено в пищни кралски одежди, след което трупът е коронован и поставен на трон, а [[Васал|васалите]] на краля са принудени да засвидетелстват вярност към новата си кралица, като целунат ръката на трупа ѝ.
 
== Констанса Мануел Кастилска и [[Инес де Кастро]] ==
Престолонаследникът Педру се жени за кастилската инфанта Констанса Мануел Кастилска. Кралицата води със себе си придворната дама Инес де Кастро, тя обаче засенчва с красотата си своята господарка и скоро в нея се влюбва Педру.
Инес ражда на Педру четири деца. За да раздели сина си от Инес, първоначално крал [[Афонсу IV]] се опитва да ожени сина си повторно, но Педру категорично отказва да се ожени за друга жена, ако това не е Инес де Кастро. След като става ясно, че Педру няма да прекрати отношенията си с кастилката, в кралския съвет е решено тя да бъде убита. Първоначално обаче кралят заповядва тя да бъде затворена в манастира „Санта Клара“ в Коимбра. Според легендата Афонсу IV не се решава да изпълни присъдата на съвета, трогнат от вида на отчаяната жена, която заедно с децата си се хвърля в краката му, за да проси милост.
[[Файл:Jacente do túmulo de D. Pedro I de Portugal.png|мини|ляво|гробница на Педру]]
== Деца ==
[[Файл:Jacente do túmulo de D. Pedro I de Portugal.png|мини|ляво|гробницаГробница на Педру]]
От [[Констанса Мануел Кастилска]] (1320—1345); дъщеря на писателя и политика Жуау Емануеле Кастилски - потомък на Фернандо III Кастилски (негов дядо)- и на Костанца Арагонска (1300-1327), дъщеря на краля на Арагон, [[Хайме II Арагонски]].:
От Констанса Мануел Кастилска (1320 – 1345):
* Луиш (1340)
* Мария (1342—13671342 – 1367)
* [[Фернанду|Фернанду I Португалски]] (1345—13831345 – 1383)- – '''9-и крал на Португалия'''
От [[Инес де Кастро]] (1320—13551320 – 1355) :
* Афонсу (1346)
* Беатриса (1347—13811347 – 1381)
* Жуан (1349—13971349 – 1397) – херцог Валенсия де Кампос – претендент за престола
* Диниш (1354—13971354 – 1397)
От Терезия Лоренцо (''исп.'') (1330 — ?):
* [[Жуау I]] -(Жуан „Добрия спомен“ или Жуау Велики; порт. João I de Portugal; 11 април 1357 – 14 август 1433) – ''10-и крал на Португалия'', полага начало на [[Дом Авис|Ависката династия]], извънбрачен син.
 
== Саркофаг и гробница ==
Известно, че Педру построява в [[Коимбра]] две гробници – за себе си и Инес – една срещу друга, за да види своята кралица пред [[Страшния Съдсъд]]. На мрамора на гробниците е издълбан надпис: ''Até o fim do mundo...'' – „До края на света...“.
 
== Генеалогия ==
{{familytree/start|style={{{style|}}}}}
 
== Източници ==
* ''Chronica del Rey D. Pedro I deste nome, e dos reys de Portugal o oitavo cognominado o Justiceiro na forma em que a escereveo Fernão Lopes'', Fernão Lopes (1380- – 1460), Lisboa Occidental, 1735, na Biblioteca Nacional Digital (em português)
* ''Chronica de el-rei D. Pedro I'', Fernão Lopes (1380- – 1459), no site Project Gutenberg (em português)
 
[[Категория:Монарси на Португалия]]