Мария Бойкикева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
отделям от Христо Иванов (политик)
 
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
Мария Бойкикева е родена през 1932 г. в [[Москва]]. Нейният баща [[Недялко Бойкикев]] произлиза от известен македонски род от Скопско – дядо му [[Златан Бойкикев]] е брат на митрополит [[Натанаил Охридски]]. Осъден в България по политически причини, той емигрира в Германия, а през 1929 година – в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където е журналист и член на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|ВКП (б)]], но става жертва на [[Голямата чистка]] и умира в лагер на [[ГУЛАГ]] в [[Колима]] през 1937 г. Майката на Мария, Светлана, следва медицина в Берлин и там се омъжва за Недялко Бойкикев. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е военен лекар, офицер от медицинската служба, има бойни награди.
Мария Бойкикева е родена през 1932 г. в [[Москва]]. Нейният баща [[Недялко Бойкикев]] произлиза от известен македонски род от Скопско – дядо му [[Златан Бойкикев]] е брат на митрополит [[Натанаил Охридски]]. Осъден в България по политически причини, той емигрира в Германия, а през 1929 година – в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където е журналист и член на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|ВКП (б)]], но става жертва на [[Голямата чистка]] и умира в лагер на [[ГУЛАГ]] в [[Колима]] през 1937 г. Майката на Мария, Светлана, следва медицина в Берлин и там се омъжва за Недялко Бойкикев. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е военен лекар, офицер от медицинската служба, има бойни награди.


През април 1945 година, след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], семейството се завръща в България, където Светлана Бойкикева във [[Военномедицинска академия|Военна болница]] в [[София]] като лекар с чин полковник, професор по физиотерапия. Първоначално Мария Бойкикева не говори български и учи в училището към съветското посолство,<ref>http://bolgari.org/nishto_ne_se_e_obyrkalo_pri_mariia_boikikeva-el-2268.html</ref> а после отива в [[Първа девическа гимназия]].
През април 1945 година, след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], семейството се завръща в България, където Светлана Бойкикева във [[Военномедицинска академия|Военна болница]] в [[София]] като лекар с чин полковник, професор по физиотерапия. Първоначално Мария Бойкикева не говори български и учи в училището към съветското посолство,<ref>[http://bolgari.org/nishto_ne_se_e_obyrkalo_pri_mariia_boikikeva-el-2268.html bolgari.org]</ref> а после отива в [[Първа девическа гимназия]].


Мария Бойкикева завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. Работи четири години като учител по история в [[Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“|Техникум „Юрий Гагарин“]] в [[Монтана|Михайловград]]. По-късно завежда редакция „Философия“ в издателство „[[Наука и изкуство]]“. От 1966 г. е член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Заради изказвания в разрез с партийната линия след разгрома на [[Пражка пролет|Пражката пролет]] през 1968 г. е викана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП.
Мария Бойкикева завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. Работи четири години като учител по история в [[Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“|Техникум „Юрий Гагарин“]] в [[Монтана|Михайловград]]. По-късно завежда редакция „Философия“ в издателство „[[Наука и изкуство]]“. От 1966 г. е член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Заради изказвания в разрез с партийната линия след разгрома на [[Пражка пролет|Пражката пролет]] през 1968 г. е викана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП.

Версия от 07:56, 9 август 2020

Мария Бойкикева
българска общественичка
Родена
1932 г. (92 г.)

Учила в7-о СУ „Свети Седмочисленици“
Софийски университет
Семейство
БащаНедялко Бойкикев
ДецаХристо Иванов

Мария Недялкова Бойкикева е българска общественичка.

Биография

Мария Бойкикева е родена през 1932 г. в Москва. Нейният баща Недялко Бойкикев произлиза от известен македонски род от Скопско – дядо му Златан Бойкикев е брат на митрополит Натанаил Охридски. Осъден в България по политически причини, той емигрира в Германия, а през 1929 година – в Съветския съюз, където е журналист и член на ВКП (б), но става жертва на Голямата чистка и умира в лагер на ГУЛАГ в Колима през 1937 г. Майката на Мария, Светлана, следва медицина в Берлин и там се омъжва за Недялко Бойкикев. По време на Втората световна война е военен лекар, офицер от медицинската служба, има бойни награди.

През април 1945 година, след Деветосептемврийския преврат, семейството се завръща в България, където Светлана Бойкикева във Военна болница в София като лекар с чин полковник, професор по физиотерапия. Първоначално Мария Бойкикева не говори български и учи в училището към съветското посолство,[1] а после отива в Първа девическа гимназия.

Мария Бойкикева завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи четири години като учител по история в Техникум „Юрий Гагарин“ в Михайловград. По-късно завежда редакция „Философия“ в издателство „Наука и изкуство“. От 1966 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). Заради изказвания в разрез с партийната линия след разгрома на Пражката пролет през 1968 г. е викана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП.

Мария Бойкикева се жени за Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“ в София, член на БКП. Двамата имат три деца, сред които е политикът Христо Иванов.

През март 1988 г. Бойкикева е сред основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе. През ноември е сред съучредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, като става негов първи председател въз основа на приетия ротационен принцип. Малко по-късно е арестувана за кратко. Заради членството си в Клуба, както и заради подписани петиции в подкрепа на Петър Манолов и Вацлав Хавел, е изключена от БКП заедно с още 13 от членовете. Участва и в основаната през април 1989 година природозащитна организация „Екогласност“.

След Ноемврийския пленум от 1989 година членството в БКП на Бойкикева и другите изключени участници в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството е възстановено. През следващите десетилетия тя остава активен член на партията, вече преименувана на Българска социалистическа партия.[2][3][4]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станков
Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Манджуков
 
Бойкикева
(1826 – ?)
 
Натанаил Охридски
(1820 – 1906)
 
Златан Бойкикев
(1822 – ?)
 
Петко Бойкикев
 
Владимир Бойкикев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фон Хенделберг
 
Спас Манджуков
(1869 – ?)
 
Петър Манджуков
(1878 – 1966)
 
 
 
 
 
Иван Бойкикев
(около 1860 –  след 1907)
 
Никола Бойкикев
 
Никола Бойкикев
(1863 – 1928
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елеонора Коканова
 
Богдан Коканов
 
 
 
 
 
 
 
Недялко Бойкикев
(1894 – ?)
 
Светослав Бойкикев
(1901 – 1985)
 
Владимир Бойкикев
(1897 – 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Невена Коканова
(1938 – 2000)
 
Димитър Коканов
(р. 1943)
 
 
 
Любомир Иванов
 
Мария Бойкикева
(р. 1932)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Иванов
(р. 1974)
 

Бележки

  1. bolgari.org
  2. Мария Бойкикева, Реч на митинг в Пазарджик (края на ноември 1989) с кратка биографична справка.
  3. „Майката на правосъдния министър: В Москва боледувах от скорбут, мама ми даваше сурови картофи“, интервю на Мила Гешакова с Мария Бойкикева, в-к „24 часа“, 20 декември 2014 г.
  4. За историята и политиката с Мария Бойкикева (Мока), Radio Binar (Радио „Бинар“), предаване „История и политика“, публикувано 27 юли 2015 г.