Температура на Кюри: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:06, 9 август 2020

Материал	T_c (K)
MnOFe₂O₃	573
Y₃Fe₅O₁₂	560
Cu₂MnIn	500
CrO₂	386
MnAs	318
Gd	292
Au₂MnAl	200
Dy	88
EuO	69
CrBr₃	37
EuS	16,5
GdCl₃	2,2

Материал	T_c (K)
Co	1388
Fe	1043
Fe₂B	1015
FeOFe₂O₃	858
Ni OFe₂O₃	858
CuOFe₂O₃	728
MgOFe₂O₃	713
Mn Bi	630
Cu₂MnAl	630
Ni	627
MnSb	587
MnB	578

Температура на Кюри, или още Точка на Кюри е стойността на температурата, над която феромагнитните вещества стават парамагнитни, или с други думи когато магнитните материали губят магнитните си свойства.

За желязото точката на Кюри е 769 градуса по Целзий, а за никела – 354.

Наречена е в чест на Пиер Кюри (1859 – 1906).

Точката на Кюри е температурата на фазов преход от втори ред, свързана с рязка промяна в свойствата на симетрията на веществото (например магнитни - във феромагнетици, електрически - във фероелектрици, кристално-химични - в подредени сплави).

При температура $T$ под точката на Кюри $Q$ феромагнетиците имат самопроизволно (спонтанно) намагнитване и определена магнитна кристална симетрия. В точката на Кюри ( $T=Q$ ) интензитетът на топлинното движение на атомите на феромагнетика е достатъчен, за да унищожи спонтанното му намагнитване („магнитен ред“) и да промени симетрията, в резултат на което феромагнетикът става парамагнетик. По същия начин за антиферомагнетиците при $T=Q$ (в т. нар. антиферомагнитна точка на Кюри или точка на Неел) тяхната характерна магнитна структура (магнитни подрешетки) се разрушава, а антиферомагнетиците стават парамагнетици.

При фероелектриците и антифероелектриците при $T=Q$ топлинното движение на атомите намалява до нула спонтанната подредена ориентация на електрическите диполи на единичните клетки на кристалната решетка. В подредени сплави в точката на Кюри (в случай на сплави, тя се нарича още точка на Курнаков), степента на ред на дълги разстояния в подреждането на атоми (йони) на сплавните компоненти става нула.

По този начин, във всички случаи на фазови преходи от втори ред (като точка на Кюри) при $T=Q$ , този или онзи вид атомен „ред“ (подредена ориентация на магнитни или електрически моменти, дълъг обхват ред в разпределението на атомите върху местата на кристалната решетка в сплави и др.). Специфични промени в много физични свойства (например топлинен капацитет, магнитна чувствителност и др.) настъпват близо до точката на Кюри в веществото, достигайки максимум при $T=Q$ , който обикновено се използва за точно определяне на температурата на фазовия преход.

Числените стойности на температурата на Кюри за различни вещества и материали са дадени в специални справочници.

Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

@@ Ред 90: / Ред 90: @@
 Наречена е в чест на [[Пиер Кюри]] (1859 – 1906).
 Точката на Кюри е температурата на фазов преход от втори ред, свързана с рязка промяна в свойствата на симетрията на веществото (например магнитни - във феромагнетици, електрически - във фероелектрици, кристално-химични - в подредени сплави).
-При температура <math>T</math> под точката на Кюри  <math>Q</math> феромагнетиците имат самопроизволно (спонтанно) намагнитване и определена магнитна кристална симетрия. В точката на Кюри (<math>T=Q</math>) интензитетът на топлинното движение на атомите на феромагнетика е достатъчен, за да унищожи спонтанното му намагнитване („магнитен ред“) и да промени симетрията, в резултат на което феромагнетикът става парамагнетик. По същия начин за антиферомагнетиците при <math>T=Q</math> (в т. нар.  ''антиферомагнитна точка на Кюри'' или '''''точка на Неел''''') тяхната характерна магнитна структура (магнитни подрешетки) се разрушава, а антиферомагнетиците стават парамагнетици.
+При температура <math>T</math> под точката на Кюри <math>Q</math> феромагнетиците имат самопроизволно (спонтанно) намагнитване и определена магнитна кристална симетрия. В точката на Кюри (<math>T=Q</math>) интензитетът на топлинното движение на атомите на феромагнетика е достатъчен, за да унищожи спонтанното му намагнитване („магнитен ред“) и да промени симетрията, в резултат на което феромагнетикът става парамагнетик. По същия начин за антиферомагнетиците при <math>T=Q</math> (в т. нар. ''антиферомагнитна точка на Кюри'' или '''''точка на Неел''''') тяхната характерна магнитна структура (магнитни подрешетки) се разрушава, а антиферомагнетиците стават парамагнетици.
 При фероелектриците и антифероелектриците при <math>T=Q</math> топлинното движение на атомите намалява до нула спонтанната подредена ориентация на електрическите диполи на единичните клетки на кристалната решетка. В подредени сплави в точката на Кюри (в случай на сплави, тя се нарича още '''''точка на Курнаков'''''), степента на ред на дълги разстояния в подреждането на атоми (йони) на сплавните компоненти става нула.
-По този начин, във всички случаи на фазови преходи от втори ред (като точка на Кюри) при <math>T=Q</math>, този или онзи вид атомен "ред" (подредена ориентация на магнитни или електрически моменти, дълъг обхват ред в разпределението на атомите върху местата на кристалната решетка в сплави и др.). Специфични промени в много физични свойства (например топлинен капацитет, магнитна чувствителност и др.) настъпват близо до точката на Кюри в веществото, достигайки максимум при <math>T=Q</math>, който обикновено се използва за точно определяне на температурата на фазовия преход.
+По този начин, във всички случаи на фазови преходи от втори ред (като точка на Кюри) при <math>T=Q</math>, този или онзи вид атомен „ред“ (подредена ориентация на магнитни или електрически моменти, дълъг обхват ред в разпределението на атомите върху местата на кристалната решетка в сплави и др.). Специфични промени в много физични свойства (например топлинен капацитет, магнитна чувствителност и др.) настъпват близо до точката на Кюри в веществото, достигайки максимум при <math>T=Q</math>, който обикновено се използва за точно определяне на температурата на фазовия преход.
 Числените стойности на температурата на Кюри за различни вещества и материали са дадени в специални справочници.