Наим Сюлейманоглу: Разлика между версии

Наим Сюлейманоглу
Naim Süleymanoğlu
	Наим Сюлейманоглу Naim Süleymanoğlu
българо-турски щангист
Роден	23 януари 1967 г. Птичар, България
Починал	18 ноември 2017 г. (50 г.) Истанбул, Турция
Погребан	Истанбул, Турция
Партия	Партия на националното действие
Семейство
Деца	4
	Наим Сюлейманоглу в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 01:25, 16 август 2020

Наим Сюлейманоглу (на турски: Naim Süleymanoğlu) е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Биография

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 9 – 10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Негов личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, е Енвер Толумов.

Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. Възродителен процес името му принудително е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже - през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България. През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Наим успява да избяга от нашата делегация и след време се мести в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти и връща името си Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика получава сумата от 1 250 000 долара от турската федерация, за да не попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година.

Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките да България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). На 26.07.2019 г. в Момчилград бе открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу - щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на митичния тежкоатлет.

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Наим Сюлейманов е роден на [[23 януари]] [[1967]] година в семейство на [[Турци в България|български турци]] в село [[Птичар]], [[Момчилград]]ско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 9 – 10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Негов личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, е Енвер Толумов.
-Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже - през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.
+Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му принудително е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже - през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.
-През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Наим успява да избяга от нашата делегация и след време се мести в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.
+През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Наим успява да избяга от нашата делегация и след време се мести в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти и връща името си Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика получава сумата от 1 250 000 долара от турската федерация, за да не попречи на участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година.
 Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките да България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България).

Олимпийски игри
	Сеул 1988	вдигане на тежести
	Барселона 1992	вдигане на тежести
	Атланта 1996	вдигане на тежести