Мордовци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
JAnDbot (беседа | приноси)
м robot Adding: ca:Mordovià
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
== История ==
== История ==
Според [[Павел Иванович Мелников|Мелников-Печорски]], цитиран от руския Орден Велес<ref name="orden.ru">Языческая Славянская Информационная сеть - [http://www.orden.ru/mordva.htm Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский]</ref>, мордвинците произлизат от [[Нижегородска губерния|Нижегородската]], [[Симбирска губерния|Симбирската]], [[Саратовска губерния|Саратовската]], [[Пензенска губерния|Пензенската]] и северната част на [[Тамбовска губерния|Тамбовска]] губернии. Въпреки че са били със статут на свободни хора, са [[крепостничество|закрепостявани]] към [[манастир]]и и [[помещик|помещици]]. Те бягат и се заселват в средното поречие на [[Волга]], в Самарска губерния. Указ на [[Петър I (Русия)|Петър&nbsp;I]] изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
Според [[Павел Иванович Мелников|Мелников-Печорски]], цитиран от руския Орден Велес<ref name="orden.ru">Языческая Славянская Информационная сеть - [http://www.orden.ru/mordva.htm Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский]</ref>, мордвинците произлизат от [[Нижегородска губерния|Нижегородската]], [[Симбирска губерния|Симбирската]], [[Саратовска губерния|Саратовската]], [[Пензенска губерния|Пензенската]] и северната част на [[Тамбовска губерния|Тамбовска]] губернии. Въпреки че са били със статут на свободни хора, са [[крепостничество|закрепостявани]] към [[манастир]]и и [[помещик|помещици]]. Те бягат и се заселват в средното поречие на [[Волга]], в Самарска губерния. Указ на [[Петър I (Русия)|Петър&nbsp;I]] изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.

== Литература ==

През ХХ век е създадена модерна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, А. [[Доронин]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 11:26, 29 юни 2007

Мордвинците (мордовци) са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското семейство. Към 2003 броят им е около 1 000 000 души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.

Мордвинците се делят на две групи, говорещи на едноименните езици, ерзя и мокша. Обикновено те не признават определението мордвинци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордвински думи. Друга мордвинска група, терюхан, живее в Нижненовгородска област и от 19 век говори руски език. Тези две групи се самоопределят с руския термин „мордва“.

История

Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден Велес[1], мордвинците произлизат от Нижегородската, Симбирската, Саратовската, Пензенската и северната част на Тамбовска губернии. Въпреки че са били със статут на свободни хора, са закрепостявани към манастири и помещици. Те бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.

Литература

През ХХ век е създадена модерна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, А. Доронин.

Източници

  1. Языческая Славянская Информационная сеть - Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский