Партизанска бригада „Георги Бенковски“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:31, 16 август 2020

Партизанска бригада „Георги Бенковски“ е подразделение на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района на Средна гора.

Първата партизанска група се сформира около с. Стрелча през лятото на 1942 г.^[1] През октомври 1942 г. от Стрелчанската и Панагюрската група се формират чети. След разрастване на 20 май 1943 г. прерастват в отряд „Георги Бенковски“. Командир на отряда е Лука Навущанов, политкомисар Цвятко Баров. ^[2]

През юли 1943 г. се обединява за съвместни действия с Ихтиманския партизански отряд, като двата отряда запазват отделни ръководства. Провеждат акция при връх „Буная“. Двата отряда се разделят след голям бой с полиция и жандармерия в местността „Конска поляна“ на 28 август 1943 г.^[3]

През есента на 1943 г. провежда акции в с. Душанци и с. Кръстевич. Зимува съвместно с чета „Бачо Киро“ от отряда „Чавдар“. Заедно извършват голяма акция на 24 март 1944 г., при която за кратко превземат гр. Копривщица. Отряда зимува в землянки под връх Богдан, в местността „Барикадите“ и местността „Фетинци“, северно от Панагюрище^[4].

През юли 1944 г. отрядът прераства в бригада „Георги Бенковски“, съставена от четири дружини „Райна Княгиня“, „Божко Иванов“, „Тодор Каблешков“ и „Полска“. Командир е Иван Врачев, политкомисар Стоян Мичев.^[5], а началник-щаб Георги Момеков.^[6] През лятото на 1944 г. провежда 15 акции в Панагюрско, Пазарджишко и Пловдивско. Успешно проваля голяма полицейска блокада в района си на лагеруване.

На 9 септември 1944 г. партизаните от бригадата участват в установяването на властта на ОФ в гр. Копривщица, гр. Клисура и гр. Панагюрище.

Източници

↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277
↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 30
↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40
↑ Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 169
↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с.174
↑ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕН.-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ МОМЕКОВ СЕ НАВЪРШВАТ ДНЕС

[1] История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277

[2] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 30

[3] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40

[4] Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 169

[5] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с.174

[6] 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕН.-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ МОМЕКОВ СЕ НАВЪРШВАТ ДНЕС

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 През юли 1943 г. се обединява за съвместни действия с [[Ихтиманския партизански отряд]], като двата отряда запазват отделни ръководства. Провеждат акция при връх „Буная“. Двата отряда се разделят след голям бой с полиция и жандармерия в местността „Конска поляна“ на 28 август 1943 г.<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40</ref>
-През есента на 1943 г. провежда акции в с. [[Душанци]] и с. [[Кръстевич]]. Зимува съвместно с чета „Бачо Киро“ от [[Партизанска бригада „Чавдар“|отряда „Чавдар“]]. Заедно извършват голяма акция на 24 март 1944 г., при която за кратко превземат гр. [[Копривщица]]. Отряда зимува в землянки под връх Богдан, в местността „Барикадите“ и местността „Фетинците“, северно от Панагюрище<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 169]</ref>.
+През есента на 1943 г. провежда акции в с. [[Душанци]] и с. [[Кръстевич]]. Зимува съвместно с чета „Бачо Киро“ от [[Партизанска бригада „Чавдар“|отряда „Чавдар“]]. Заедно извършват голяма акция на 24 март 1944 г., при която за кратко превземат гр. [[Копривщица]]. Отряда зимува в землянки под връх Богдан, в местността „Барикадите“ и местността „Фетинци“, северно от Панагюрище<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 169]</ref>.
 През юли 1944 г. отрядът прераства в бригада „Георги Бенковски“, съставена от четири дружини „Райна Княгиня“, „Божко Иванов“, „Тодор Каблешков“ и „Полска“. Командир е [[Иван Врачев]], политкомисар [[Стоян Мичев]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с.174</ref>, а началник-щаб [[Георги Момеков]].<ref>[http://www.oshtepan.com/index.php/item/2554-100-години-от-рождението-на-ген-полковник-георги-момеков-се-навършват-днес 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕН.-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ МОМЕКОВ СЕ НАВЪРШВАТ ДНЕС]</ref> През лятото на 1944 г. провежда 15 акции в Панагюрско, Пазарджишко и Пловдивско. Успешно проваля голяма полицейска блокада в района си на лагеруване.