Екатерина Симидчиева: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Деятелки на ВМОРО, ползвайки HotCat |
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Екатерина Симидчиева е родена в град [[Скопие]] през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист [[Лазар Симидчиев]].<ref>[http://strela.net/kondov/Kondov.htm Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун]</ref> Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]],<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> след което заминава за [[Куманово]] и там става учителка в българско [[Българска екзархия|екзархийско]] училище, където основава женско дружество. Омъжва се за [[Авксенти Георгиев]] – син на богат и влиятелен българин от града.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> С него има син - [[Борис Борозанов]]. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от [[Гьорче Петров]] и става куриер и апостол на организацията – пътува из селата, в [[Щип]] се среща с [[Даме Груев]]. |
Екатерина Симидчиева е родена в град [[Скопие]] през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист [[Лазар Симидчиев]].<ref>[http://strela.net/kondov/Kondov.htm Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун]</ref> Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]],<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> след което заминава за [[Куманово]] и там става учителка в българско [[Българска екзархия|екзархийско]] училище, където основава женско дружество. Омъжва се за [[Авксенти Георгиев]] – син на богат и влиятелен българин от града.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> С него има син - [[Борис Борозанов]]. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от [[Гьорче Петров]] и става куриер и апостол на организацията – пътува из селата, в [[Щип]] се среща с [[Даме Груев]]. |
||
Когато [[Кумановска сръбска община|сърбоманите]] в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди. |
Когато [[Кумановска сръбска община|сърбоманите]] в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.“ На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство – учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 19-20.]</ref> умира. |
||
=== Спомен === |
=== Спомен === |
||
Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 1.]</ref> Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в [[Дупница]]. Вестник „[[Реформи (1899 – 1905)|Реформи]]” отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. |
Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 1.]</ref> Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в [[Дупница]]. Вестник „[[Реформи (1899 – 1905)|Реформи]]” отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги“ се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева”. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева.<ref>[http://www.chitanka.damon.ath.cx/text/4514.html Вазов, Иван. Под нашето небе, София, 1899.]</ref><ref>100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8</ref> |
||
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Сборник "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 23]</ref> |
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Сборник "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 23]</ref> |
||
Версия от 13:53, 26 август 2020
| Екатерина Симидчиева | |
| българска учителка | |
 | |
| Родена |
1872 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
| Семейство | |
| Съпруг | Авксенти Георгиев |
| Деца | Борис Борозанов |
| Подпис | .svg) |
| Екатерина Симидчиева в Общомедия | |
Екатерина Авксентиева Симидчиева е българска учителка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.
Биография
Екатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев.[1] Завършва Солунската българска девическа гимназия,[2] след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен българин от града.[3] С него има син - Борис Борозанов. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията – пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев.
Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.“ На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство – учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември[4] умира.
Спомен
Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония.[5] Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник „Реформи” отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги“ се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева”. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева.[6][7]
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.[8]
Източници
- „Мъките на българите в Македония и Одринско; На българската героиня Екатерина Авксентиева Симидчиева“, книга III, Русе, 1899 година
- Боян Кастелов. „Димо Хаджидимов. Живот и дело“
- Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895-1903 г.)
- Сборник „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, 23 с.
- Милен Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
Бележки
- ↑ Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 19-20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 1.
- ↑ Вазов, Иван. Под нашето небе, София, 1899.
- ↑ 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Сборник "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 23
