Петров дол (област Варна): Разлика между версии
| Ред 73: | Ред 73: | ||
[[Файл:Вичо Иванов.jpg|right|thumb|Мемориална плоча на Вичо Иванов в селото]] |
[[Файл:Вичо Иванов.jpg|right|thumb|Мемориална плоча на Вичо Иванов в селото]] |
||
;Родени в Петров дол |
;Родени в Петров дол |
||
* [[Вичо Димов Иванов]] (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик. |
|||
* Чорбаджи [[Коста Димитров (търговец)|Коста Димитров]] (1818 – [[3 октомври]] [[1893]]) – търговец и общественик от XIX век в Провадия. |
|||
* Павле Парушев (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година<ref name="Спомени 2">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#15 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
* Павле Парушев (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година<ref name="Спомени 2">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#15 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
* Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за независимост на българската църква]] в Провадия. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 13:45, 29 август 2020
За другото българско село вижте Петров дол (Област Смолян).
| Петров дол | |
 Обществена сграда в Петров дол | |
  Петров дол  Петров дол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 347 души[1] (15 март 2024 г.) 13,1 души/km² |
| Землище | 26,503 km² |
| Надм. височина | 130 m |
| Пощ. код | 9225 |
| Тел. код | 05168 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 56143 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023) |
| Петров дол в Общомедия | |
Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.
География
Петров дол се намира на 6 км северно от град Провадия и се свързва с републиканската пътна мрежа и Автомагистрала „Хемус“ посредством Републикански път III-208. Селото е разположено в северната периферия на Добринското плато в долината на река Язтепенска.[2]
История
Първи данни за селото под името Дерекьой (тур.:село в речна долина) са открити в османския данъчен регистър джизие от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест авариз ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773 – 1829 г. се изселват в Калипетрово, Силистренско и Каракурт (южно от Болград, дн. Украйна). За това сведения дава Константин Иречек, който нарича селото Петрина река) и сам цитира Павел Джорджич, определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу кърджалиите.[3]
Със заповед № 3072 от 11 септември 1934 Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от 4 ноември 1996 селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища са отделени от община Ветрино и присъединени към община Провадия.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 369 | 100.00 |
| Българи | 345 | 93.49 |
| Турци | – | – |
| Цигани | ? | ? |
| Други | 10 | 2.71 |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | 13 | 3.52 |
Културни и природни забележителности
Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността Голямата канара, обявена за защитена местносте със Заповед №-213/05.04.1979 г. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“, наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.[7] Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.[8][9]
В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21 октомври 1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.[10]
Редовни събития
Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).
Личности
- Родени в Петров дол
- Вичо Димов Иванов (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик.
- Чорбаджи Коста Димитров (1818 – 3 октомври 1893) – търговец и общественик от XIX век в Провадия.
- Павле Парушев (1873 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[11]
- Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в борбите за независимост на българската църква в Провадия.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Според доклад на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ от 2015 г., река Язтепенска е пресъхнала
- ↑ Анастас Ангелов. Девня – страници от историята. Варна: LiterNet, 2003
- ↑ „Справка за населението на село Петров дол, община Провадия, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 5 януари 2017. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
- ↑ google.com/maps
- ↑ Исторически обект Скални манастири
- ↑ opoznai.bg
- ↑ На село в Петров дол @ bnr.bg/
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
| ||||||||||
