Разлика между версии на „Келти“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
форматиране: 10x тире, 3x нов ред, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
м (форматиране: 10x тире, 3x нов ред, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor))
</div>]]
 
Названието '''келти''' обхваща [[племе]]ната и [[Етническа група|народите]], говорещи [[протокелтски език|протокелтски езици]] - – специфична група от [[Индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]]. Историци и археолози употребяват названието ''келти'' в етнографски смисъл, говорейки за ''келтска'' материална култура и социална организация. Макар и келтските племена да са използвали обединяващото ги наименование, общо келтско самосъзнание през [[Античност]]та не може да бъде установено, също както и културна наследственост между древните келтски племена и говорещите днес келтски езици [[етнос]]и<ref>Домарадски, Мечислав. “Келтите„Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.). 1984. </ref>. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до I век пр.н.е., когато населяват обширна територия от [[Британски острови|Британските острови]] до [[Мала Азия]]. Впоследствие те са подложени на натиск от [[Римска империя|римляните]] и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.
 
== Произход ==
Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, ни позволяват археологическите находки от западната област на [[Халщатска култура|Халщатската култура]] от [[750 г. пр.н.е.|750]] - – [[400 г. пр.н.е.|400 г. пр.н.е]].
 
Липсва категорична яснота за произхода на келтите, като най-старите достигнали до нас исторически свидетелства за тях са от средата на първото хил. пр.н.е. Първите исторически източници до [[елинизъм|елинистическата епоха]] в Античността наричат ''келти'' ({{lang|el|κελτοί}}) племената, живеещи на север от [[Алпи]]те, а успоредно с него ползват и по-късното название ''галати'' ({{lang|el|γαλὰτοί}}). С последното име днес е прието да се обозначават т.нар. източни келти, населили територията на източносредиземноморската цивилизация ([[Мала Азия]], [[Сирия]], [[Египет]], [[Гърция]], [[Македония (област)|Македония]], [[Тракия]]). В редица антични произведения обаче тези две имена не се разграничават и се употребяват едновременно като синоними (напр. [[Полибий]]). Вероятно на гръцкото „галати“ отговаря латинското „гали“ ({{lang|la|galli}}), което също се появява в античните извори от III в. пр.н.е. като по-ново от обозначаващото жителите на Предалпийска [[Галия]] „келти“ ({{lang|la|celti}}).
 
== Разселване на келтите ==
{{основна|Докелтски период}}{{основна|Галско нашествие на Балканите}}
== Келтска култура ==
{{основна|Протокелтски език}}
Културата на келтите достига разцвет през [[5 век пр.н.е.]] Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от [[Юлий Цезар]] келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина „''[[латенска култура]]''“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през [[Желязна епоха|желязната епоха]] днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. [[Ла Тен]] в Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на [[Келтско царство|Келтското царство]] през 3 век пр.н.е. В рамките на индоевропейското езиково семейство езикът на древните келти е най-близък до италийския език, но съществуват също връзки и с германския, което е много вероятно, като се има предвид разположението на прародината на келтите и германите. Запазени са келтски думи в произведенията на [[латински]]те и [[гръцки език|гръцките]] автори, а също така и повече от шестдесет известни надписа от континентална Европа. Освен думи са известни и голям брой келтски [[топоним]]и, [[ороним]]и, лични имена и др.<ref>Francisco Villar, Gli Indoeuropei e le origini dell'Europa, Bologna, Il Mulino, 1997, ISBN 88-15-05708-0. p. 445.</ref> При археологически разкопки на тези места са открити свидетелства като метални украси, оръжие, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове, първите в Европа – келтските ''[[Опидум|опида]]'' ({{lang|la|oppidum}} - – обитавано, укрепено място). Според Плиний [[калайдисване]]то е келтско изобретение, а също така те въвеждат за обработването на земята ралото с железен палешник и изобретяват [[плуг]]а и [[Шпори (конна езда)|шпорите]].
 
=== Бит и общество ===
Цезар съобщава, че в келтска Галия имало три основни класи: [[друид]]и, конници и свободен народ. Конниците представлявали благородническата племенна аристокрация и често владеят значителни поземлени имоти. Силата им е подкрепяна и от системата на клиентите – чрез покровителство, дарения и лични умения всеки аристократ привлича към себе си свободни келти, които ставали негови клиенти, т.е. васали, поддържащи с него тесни контакти и подкрепящи го в действията му. Броят на клиентите определя силата и позицията на аристократа.
 
Свободният народ се състои от селяни, занаятчии и търговци, които имат задължения спрямо конничеството и нерядко тяхното положение се приближава до това на робите. [[Робство]]то в келтското общество има патриархален характер - – робите са включени в рода като негови непълноправни членове. Те изпълняват различни функции – помощници в земеделските работи, в занаятчийството, а според [[Павзаний]] и помощници на конниците. Военнопленниците нерядко са предопределени за ритуално убиване, като са известни случаи на човешки жертвоприношения още на бойното поле.”
 
=== Вяра и духовност ===
Вярванията на келтите са многостранни и в общи линии не се различават от останалите индоевропейски религии. Подобно на другите „[[Барбарикум|варварски]]“ индоевропейски народи в тях са запазени много тотемични елементи и магията често се смесва с религията. Не е известно дали е съществувал ясно изразен общокелтски пантеон и общокелтски божества, като по-скоро би трябвало да се търсят най-характерните черти на отделните божества, отколкото тяхната точна идентификация. Основна роля във възпитаването и поддържането на духовността на келтите играе обществения клас на друидите.
 
Авторитетът на друидите сред техните съплеменници се утвърждава от убеждението, че те са пазители на всичко най-добро и най-честно. Етичността била важна страна в поведението на друида, който е учител по историческа традиция, съхраняващ духовното наследство и олицетворяващ на келтската култура и достойнство. При всеки опит да се покорят галите първите посегателства са извършвани срещу друидите – от страна на римляните през IV–V век, а в Британия и до по-късно. Вероятно друидите са били подбирани сред добре проявяващите се келтски младежи и са усвоявали учението за жречески сан в продължение на 20 години. Всички знания са научават наизуст, тъй като използването на писменост при предаването на жречески знания е забранено, въпреки че келтите познават гръцката и латинската азбука, а и по-късно създават келтската писменост ''огам''. Кандидатите за жреци получавали различна степен в зависимост от знанията си и срока на обучение. Най-ниската степен е на бардовете (поети, певци), следващата на ватесите (пророци, гадатели) и най-висока степен на друидите. Последните изпълняват функциите на жреци, гадатели, учители, поети, лекари и съдии, т.е. обединявали функциите на двете по-ниски степени и ги обогатявали с други знания. Друидите живеят в изолация и пряко не контактуват с населението. Всички друиди се събират веднъж на годината в [[дъб]]ов лес - – оброчно място ''(друнеметон),'' на територията на племето [[карнути]]. Въпреки своето [[отшелничество]] друидите имат последната дума при вземането на важни политически решения на келтските вождове.
 
Келтският календар се основава на лунния цикъл; най-старият открит се отнася към I век По-късно вероятно под влияние на римската и гръцката култура той е бил синхронизиран със слънчевия цикъл. Годината започва в началото на зимата, т.е. около 1 ноември, и се разделя на две основни части: зимна и лятна. Лятото започва около 1 май. Най-важен е празникът на края на летния сезон, т.е. 31 октомври, който имал характера на всички новогодишни празници. Следващият е по средата на зимния сезон. Краят на зимата се свързвал с нов голям празник – 30 април. Последен важен празник има в средата на летния сезон. Всички споменати празници са свързани с култа към огъня, с възраждането и особено с култа към мъртвите, който е твърде силен в келтския свят. Основен момент в чествуването им било човешкото жертвоприношение. Всички антични автори подчертават широкото разпространение на този обичай (Цезар, Цицерон, Юстин, Светоний и др.), а Страбон подробно описва такова жертвоприношение: {{цитат|''… Тези жреци с бели коси, с бяло облекло, носеха вълнени манта, свързани с фибули и медни пояси. Вървяха без обувки, с меч в ръка, пред жертвите. След окичването им с венци, ги завеждаха към басейна, който събираше двадесет амфори, изкачваха се по стълбите, довеждаха всяка от жертвите чак до устието на басейна, прерязваха им гърлото и според това, как изтичаше кръвта им, гадаеха. Други жреци отваряха тялото и гадаеха по вътрешностите…''|}}
Освен това имаме данни за съществуването на ритуален канибализъм при келтите, както и пиене на човешка кръв (на жертвите или на умрелите родители). Широко разпространеният в келтския свят култ към отрязаните глави и черепи съдържа в себе си елементи на дълбоко вкоренения у келтите култ към мъртвите и на канибалистичните прояви в техния обреден живот. Култът към умрелите и вярата в задгробния живот заема важно място в духовния живот на келтите. Цезар, предавайки подробни сведения за друидите, казва, че те учели галите, че „техният дух не умира и преминава в друго тяло“. Археологическият материал през латенския период показва явна промяна в погребалните ритуали, което предполага и промяна в схващанията за съдбата на човешката душа след смъртта.
 
* [[Друидизъм|Друиди]] - – [[жрец]]и, пророци, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии от [[Рим]] през 1 век пр.н.е.
* Филидии – притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите.
* [[Бард]]ове – запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келтски герои и царе.
 
== Състав на келтските племена ==
* [[Белги]] - – населявали междуречието на реките [[Сена (река)|Сена]] и [[Рейн]].
* [[Бои (народност)|Бои]] – населявали днешна Южна Чехия.
* [[Брити]] – населявали област Британия.
* [[Гали]] (келти) – област Галия (територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия).
* [[Хелвети]] – населявали територията на днешна Северозападна Швейцария.
 
== Наследство ==
Келтите са населявали днешните територии на [[Франция]], [[Швейцария]], [[Белгия]], Южна [[Германия]], Северна [[Испания]], [[Великобритания|Британските острови]], Северна [[Италия]], Горен и Среден [[Дунав]], отчасти [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и [[Мала Азия]]. През [[1 век пр.н.е.]] значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи. В днешно време потомци на тези племена има само във Великобритания (ирландци, шотландци, уелсци и др.), в Западна Франция (полуостров [[Бретан]], бретонци) и в Испания (провинция [[Галиция]]<ref>[http://www.spainthenandnow.com/spanish-history/the-celts-in-spain/default_35.aspx www.spainthenandnow.com]</ref>). [[Келтски езици|Келтските езици]] са се запазили отчасти в [[Бретан]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Шотландия]]. На Балканския полуостров келти нахлули на големи групи през [[3 век пр.н.е.]] Част от тях се заселила в Казанлъшката долина, където издигнали своя столица [[Тиле]] (днес село [[Тулово]]). Тяхната държава не просъществувала дълго – 70 години по-късно те се изселили към [[Мала Азия|Анатолия]] в [[Галатия]], но оставили отпечатък от своята самобитна култура и изкуство.
 
== Литература ==
{{микрозаглавие|Енциклопедични статии:}}
* Н. Белова: ''Кельты'' в ''Советская Историческая Энциклопедия'' (СИЭ), Москва, 1965, том 7
* Н. Н. Белова, А. Л. Монгайт: [http://web.archive.org/web/20050501044436/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/060/569.htm ''Кельты''] в ''Большая Советская Энциклопедия'' (БСЭ)
* [http://www.boloto.info/dict.php?dic=4&sl=%CA%E5%EB%FC%F2%FB&vid=1 ''Кельты''] в ''Словарь Брокгауза и Ефрона, 1890- – 1907'' (СБЕ)
* ''Келтската митология в образи и символи'', Силвия и Паул Ф.Ботеройд София: Рива, 2010. ISBN 9789543203284. (ориг. ''Lexicon der Keltischen Mythologie'')
 

Навигация