Виридиана: Разлика между версии
м {{endspoilers}} |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
{{сюжет}} |
{{сюжет}} |
||
И в този филм |
И в този филм Бунюел продължава да си разчиства сметките с наложеното му подтисничеството в юношеството и засяга любимите си теми: сексуалния фетишизъм, инцеста, лицемерието на църквата, глупостта и самодоволството на буржоазията, оскотелия народ. |
||
Виридиана бивша послушница в манастир, решава сама да твори добро в света. Според концепцията на Бунюел, тази героиня е една от трансформациите на Дон Кихот. Тя се грижи за нисшите, превързва раните на прокажени, подпомага ги материално, храни ги и дори ги прибира в своя дом. |
Виридиана (в ролята Силвия Пинал) бивша послушница в манастир, решава сама да твори добро в света. Според концепцията на Бунюел, тази героиня е една от трансформациите на [[Дон Кихот]]. Тя се грижи за нисшите, превързва раните на прокажени, подпомага ги материално, храни ги и дори ги прибира в своя дом. |
||
Ключов епизод във филма и своеобразна поука е оргията на бедняците: безобразни, уродливи фигури застинали в позата на апостолите от картината Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Във финалната картина на филма двама мъже, се опитват да изнасилят Виридиана, тяхната благодетелка. |
Ключов епизод във филма и своеобразна поука е оргията на бедняците: безобразни, уродливи фигури застинали в позата на апостолите от картината Тайната вечеря на [[Леонардо да Винчи]]. Във финалната картина на филма двама мъже, се опитват да изнасилят Виридиана, тяхната благодетелка. |
||
{{endspoilers}} |
{{endspoilers}} |
||
Франкиската цензура се противопоставя на последния кадър от филма, в която Виридиана чука на вратата на братовчед си, той и отваря и затваря вратата след нея. |
Франкиската цензура се противопоставя на последния кадър от филма, в която Виридиана чука на вратата на братовчед си, той и отваря и затваря вратата след нея. Бунюел се подчинява но предлага край по-непристоен за епохата (Хорхе, Виридиана и Рамон играят на карти). По ирония на съдбата, цензурата приема без промени този финал. |
||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
Версия от 11:43, 1 юли 2007
"Виридиана" (на испански Viridiana) е мексиканско-испански филм от 1961 г. на режисьора Луис Бунюел. В главните роли със Силвия Пинал, Франсиско Рабал, Фернандо Рей, Виктория Дзини, Лола Гаос и др.
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
И в този филм Бунюел продължава да си разчиства сметките с наложеното му подтисничеството в юношеството и засяга любимите си теми: сексуалния фетишизъм, инцеста, лицемерието на църквата, глупостта и самодоволството на буржоазията, оскотелия народ.
Виридиана (в ролята Силвия Пинал) бивша послушница в манастир, решава сама да твори добро в света. Според концепцията на Бунюел, тази героиня е една от трансформациите на Дон Кихот. Тя се грижи за нисшите, превързва раните на прокажени, подпомага ги материално, храни ги и дори ги прибира в своя дом.
Ключов епизод във филма и своеобразна поука е оргията на бедняците: безобразни, уродливи фигури застинали в позата на апостолите от картината Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Във финалната картина на филма двама мъже, се опитват да изнасилят Виридиана, тяхната благодетелка.
Франкиската цензура се противопоставя на последния кадър от филма, в която Виридиана чука на вратата на братовчед си, той и отваря и затваря вратата след нея. Бунюел се подчинява но предлага край по-непристоен за епохата (Хорхе, Виридиана и Рамон играят на карти). По ирония на съдбата, цензурата приема без промени този финал.
