Рожен (проход): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с [[Иглолистни|иглолистна растителност]]. В [[Геоморфология|геоморфоложко]] отношение тя е от [[карст]]ов произход – основата ѝ е от [[мрамор]]изиран [[варовик]] и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове [[Чернатица]] и [[Радюва планина]].<ref name="грб"/> |
Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с [[Иглолистни|иглолистна растителност]]. В [[Геоморфология|геоморфоложко]] отношение тя е от [[карст]]ов произход – основата ѝ е от [[мрамор]]изиран [[варовик]] и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове [[Чернатица]] и [[Радюва планина]].<ref name="грб"/> |
||
Още от древността седловината е важен проход между [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и долината на река [[Арда]] и [[Беломорие]]то. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП |
Още от древността седловината е важен проход между [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и долината на река [[Арда]] и [[Беломорие]]то. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Рудозем]] (последната част в проект). От ляво на седловината, от североизток идва последният участък на третокласния [[Републикански път III-861]] от Юговското ханче, град [[Лъки]] и село [[Джурково]]. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.<ref name="грб"/> |
||
По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани [[фолклор]]ни [[събор]]и, които от няколко години са възобновени (последното издание е проведено през юли 2016)<ref>[http://www.rozhen.bg/bg/събор-рожен-2016/ Събор Рожен 2016]</ref>. На връх Рожен, северно от седловината е изградена [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|най-голямата българска обсерватория]]. Тя разполага с няколко [[телескоп]]а, най-големият от които е с [[диаметър]] 2 m. |
По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани [[фолклор]]ни [[събор]]и, които от няколко години са възобновени (последното издание е проведено през юли 2016)<ref>[http://www.rozhen.bg/bg/събор-рожен-2016/ Събор Рожен 2016]</ref>. На връх Рожен, северно от седловината е изградена [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|най-голямата българска обсерватория]]. Тя разполага с няколко [[телескоп]]а, най-големият от които е с [[диаметър]] 2 m. |
||
Версия от 16:33, 17 септември 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.
| Рожен | |
|---|---|
  Рожен | |
| Тип на обекта: | седловина |
| Данни | |
| Надм. височина: | 1436 m |
| държава: | България |
| планина: | Западни Родопи |
Рожен е планински проход (седловина) в Южна България в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи в Община Смолян, област Смолян.[1]
Проходът е с дължина 11,2 km и с надморска височина на седловината 1436 m. Свързва долината на Чепеларска река (десен приток на Марица) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река Черна и част от басейна на Арда) на югоизток. Започва на 1350 m н.в. западно от село Проглед, при разклона за курорта Пампорово и се насочва на югоизток, нагоре по склона на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно и с множество завои спускане по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село Соколовци, където завършва на 1046 m н.в.[1]
Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност. В геоморфоложко отношение тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове Чернатица и Радюва планина.[1]
Още от древността седловината е важен проход между Горнотракийската низина и долината на река Арда и Беломорието. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Рудозем (последната част в проект). От ляво на седловината, от североизток идва последният участък на третокласния Републикански път III-861 от Юговското ханче, град Лъки и село Джурково. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.[1]
По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани фолклорни събори, които от няколко години са възобновени (последното издание е проведено през юли 2016)[2]. На връх Рожен, северно от седловината е изградена най-голямата българска обсерватория. Тя разполага с няколко телескопа, най-големият от които е с диаметър 2 m.
Топографска карта
- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ а б в г Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 414.
- ↑ Събор Рожен 2016