Феодализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 18:13, 19 септември 2020

Феодализъм е съсловна военно-политическа социална система, изградена на взаимоотношенията, свързани със собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класическата си форма феодализмът е характерен за средновековна Европа и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между членовете на военната аристокрация, която се състои от три елемента – сеньори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от къснолатинската дума feudum, (на свой ред заета от германския корен *fehu – термин, често използван през Средновековието) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от феодал, терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през XVII век, когато описваната система вече е в процес на разпадане и трансформации.

Съществуват различни и понякога противоречиви дефиниции на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между военната аристокрация в Европа през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за васали, сюзерени и феоди. Друга е: обществен строй, при който земевладелците разполагат с труда на селяните, които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до робския.

Произход на феодализма

Феодализмът в Западна Европа започва да се установява още през V век при късната Римска империя. Характерни за него са високата степен на политическа децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на европейския град като център на занаятите и търговията, ранното развитие на хоризонтални обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през цялото Средновековие, до буржоазните революции, които резултират във въвеждането на нов строй – капитализма.

Съществуват различни мнения за това, имало ли е феодални отношения (в класически смисъл) в другите части на света. Според някои историци и социолози феодализмът е предимно, ако не и изключително западноевропейски феномен, зародил се поради специфични исторически условия. Главните критики на концепцията за феодализма като универсален стадий на развитието на обществото се състоят в това, че при повечето общества извън Европа отсъстват такива важни елементи като едрото частно земевладение, крепостното право и имунитетите и привилегиите на съсловието на военните аристократи.

Безспорно обаче може да се направи паралел между средновековна Западна Европа и средновековна Япония, където централната власт е силно ограничена от едрите военни аристократи и земевладелци даймьо и техните васални самураи (по-дребни аристократи и земевладелци, но и професионални воини, следващи стриктен код на честта, подобно на европейските рицари).

В античния свят най-сходна с феодализма система има Персийската империя, в която на тежковъоръжените конници се раздават земи, подобно на феодалния лен.

Характеристики на феодализма

При феодалните отношения собствениците на земя (феодали) са подредени по стълбица: низшестоящият (васал) получава от висшестоящия (сеньор, сюзерен) за службата си поземлен имот (фиеф или лен (ползва се и терминът феод)) и крепостни селяни. Отгоре на феодалната пирамида стои монархът, който, поне в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на римските императори) и само отдава земи на васалите за временно ползване. Когато постепенно тези имоти започват да се предават по наследство, неговата власт става доста ограничена от едрите сеньори. Сеньорите обаче на свой ред нямат пълна власт над всички земевладелци, намиращи се под тях в стълбицата (принципът „Васалът на моя васал не е мой васал“, действащ в много от държавите на континентална Европа). Селяните са закрепостени към земите на феодалите на всички нива и са длъжни да плащат за правото си да живеят на тях, както и да ги обработват с безплатен труд в полза на феодала, а не на последно място да плащат и данъци.

Завършени феодални отношения се установяват едва след създаването на рицарското съсловие и формирането на групи зависими войници, чиято издръжка сеньорът поема. Сред рицарите има както благородници, така и случайно авантюристи, но с доказани воински качества. Когато някой от тях се препоръчва за васал, той получава от сеньора си земя, от която се издържа. Включена е не само земята, но инструментите, животните и хората, които я обработват. Макар държателите на фиефове не винаги да са благородници, те са ангажирани със занимания на благородници: война, религия, правосъдие и висша администрация^[1]^{:с. 19}.

Феодален замък

Основна статия: Замък

Вижте също

Източници

↑ Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Феодализм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{без източници}}
 {{Форми на управление}}
-'''Феодализъм''' е [[Съсловие|съсловна]] военно-политическа [[социална система]], изградена на взаимоотношенията, свързани със собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класическата си форма феодализмът е характерен за [[Средновековие|средновековна]] [[Европа]] и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между членовете на военната [[аристокрация]], която се състои от три елемента - сeньори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от [[Латински език|къснолатинската]] дума ''feudum'', (на свой ред заета от [[Германски езици|германския]] корен ''*fehu'' — [[термин]], често използван през [[Средновековие]]то) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от ''[[феодал]]'', терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през [[17 век|XVII век]], когато описваната система вече е в процес на разпадане и трансформации.
+'''Феодализъм''' е [[Съсловие|съсловна]] военно-политическа [[социална система]], изградена на взаимоотношенията, свързани със собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класическата си форма феодализмът е характерен за [[Средновековие|средновековна]] [[Европа]] и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между членовете на военната [[аристокрация]], която се състои от три елемента – сеньори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от [[Латински език|къснолатинската]] дума ''feudum'', (на свой ред заета от [[Германски езици|германския]] корен ''*fehu'' – [[термин]], често използван през [[Средновековие]]то) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от ''[[феодал]]'', терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през [[17 век|XVII век]], когато описваната система вече е в процес на разпадане и трансформации.
 Съществуват различни и понякога противоречиви [[дефиниция|дефиниции]] на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между [[военен|военната]] [[аристокрация]] в [[Европа]] през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за [[васал]]и, [[сюзерен]]и и [[феод]]и. Друга е: обществен строй, при който земевладелците разполагат с труда на [[селянин|селяните]], които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до [[роб]]ския.
 == Произход на феодализма ==
-Феодализмът в Западна Европа започва да се установява още през V век при късната [[Римска империя]]. Характерни за него са високата степен на политическа децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на европейския град като център на [[занаят]]ите и [[търговия]]та, ранното развитие на хоризонтални обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през цялото [[Средновековие]], до буржоазните революции, които резултират във въвеждането на нов строй — [[капитализъм|капитализма]].
+Феодализмът в Западна Европа започва да се установява още през V век при късната [[Римска империя]]. Характерни за него са високата степен на политическа децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на европейския град като център на [[занаят]]ите и [[търговия]]та, ранното развитие на хоризонтални обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през цялото [[Средновековие]], до буржоазните революции, които резултират във въвеждането на нов строй – [[капитализъм|капитализма]].
 Съществуват различни мнения за това, имало ли е феодални отношения (в класически смисъл) в другите части на света. Според някои историци и социолози феодализмът е предимно, ако не и изключително западноевропейски феномен, зародил се поради специфични исторически условия. Главните критики на концепцията за феодализма като универсален стадий на развитието на обществото се състоят в това, че при повечето общества извън Европа отсъстват такива важни елементи като едрото частно земевладение, крепостното право и имунитетите и привилегиите на съсловието на военните аристократи.
@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 Завършени феодални отношения се установяват едва след създаването на [[рицар]]ското съсловие и формирането на групи зависими войници, чиято издръжка сеньорът поема. Сред рицарите има както благородници, така и случайно авантюристи, но с доказани воински качества. Когато някой от тях се препоръчва за васал, той получава от сеньора си земя, от която се издържа. Включена е не само земята, но инструментите, животните и хората, които я обработват. Макар държателите на фиефове не винаги да са благородници, те са ангажирани със занимания на благородници: война, религия, правосъдие и висша администрация<ref>{{cite book | title = Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс | last = Гагова | first = Красимира | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = ИК Полис ООД | location = София | isbn = 978-954-796-020-6 | doi = | pages = 238 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|19}}.
-== Източници ==
-<references />
 == Феодален замък ==
@@ Ред 27: / Ред 23: @@
 == Вижте също ==
-* [[Феод]]
-* [[Феодал]]
 * [[Ангария]]
 * [[Рицар]]
-* [[Средновековните армии в Европа]]
 * [[Аристокрация]]
 * [[Монархически и аристократични титли]]
-* [[Дуел]]
 * [[Съсловие]]
+== Източници ==
+<references />
 {{превод от|ru|Феодализм|26927720}}