Бождово: Разлика между версии
| Ред 21: | Ред 21: | ||
Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е смесено влашко-българско селище. |
Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е смесено влашко-българско селище. |
||
През XIX век Бождово се числи към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“ в селото е построена през 1859 година.<ref name="ЕПК">{{ |
През XIX век Бождово се числи към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“ в селото е построена през 1859 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|103}}</ref> |
||
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Бождово'' (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 – 143.</ref> |
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Бождово'' (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 – 143.</ref> |
||
Версия от 12:22, 26 септември 2020
| Бождово | |
  Бождово  Бождово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5 души[1] (15 март 2024 г.) 0,324 души/km² |
| Землище | 16,046 km² |
| Надм. височина | 1020 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 03691 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 04933 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Бождо̀во (Божово, Буждово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География
Село Бождово се намира в планински район.
История
Следи от дейността на човека от късния период на железната епоха и античността са открити в южния край на селото в местността Гарван и местността Оградата.
Селото (Буздово) се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.[2]
Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е смесено влашко-българско селище.
През XIX век Бождово се числи към Мелнишката кааза на Серски санджак. Църквата „Успение Богородично“ в селото е построена през 1859 година.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бождово (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх Елен, на С от Мелник 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, куцовласи, до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.[5] | “ |
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „На сѣверъ отъ Мелникъ, въ планината Алабурунъ, аромѫнскитѣ села Буждова и Лупова иматъ 300 колиби.“[6]
Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.[7] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година селото (Bojdovo) се числи към Мелнишка кааза. Християнското население се състои от 240 българи екзархисти и 570 власи.[8]
Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в Егейска Македония.
Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО. Според спомените на Яне Сандански през 1902 година в селото функционира комитет на ВМОРО с ръководител българинът Дуката.[9] От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон.
При избухването на Балканската война единадесет човека от Бождово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир „Св. Богородица Спилеотиса“ (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 103.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 – 143.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
- ↑ Милетич, Любомир. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927, стр. 30
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
