Шведска крона: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
NatBul2 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- до преди + допреди )
Ред 24: Ред 24:


== История ==
== История ==
Шведската крона е въведена в обращение през 1873 г. в резултат на формирането на Скандинавския валутен съюз, който съществува до [[Първата световна война]]. Новата валута заменя риксдалера, който е в обращение до преди замяната. Скандинавските страни стават членове на съюза с името на валутата крона в Швеция и крона в Дания и Норвегия, което означава „корона“ на скандинавските езици. След разпадането на тази асоциация и трите държави решават да запазят името, но за собствените си валути. По традиция лицевата страна на монета на една корона изобразява портрет на монарха на Швеция, а на обратната страна – един от гербовете на Швеция или корона. На монетата присъства и мотото на краля.
Шведската крона е въведена в обращение през 1873 г. в резултат на формирането на Скандинавския валутен съюз, който съществува до [[Първата световна война]]. Новата валута заменя риксдалера, който е в обращение допреди замяната. Скандинавските страни стават членове на съюза с името на валутата крона в Швеция и крона в Дания и Норвегия, което означава „корона“ на скандинавските езици. След разпадането на тази асоциация и трите държави решават да запазят името, но за собствените си валути. По традиция лицевата страна на монета на една корона изобразява портрет на монарха на Швеция, а на обратната страна – един от гербовете на Швеция или корона. На монетата присъства и мотото на краля.


През октомври 1982 г. се случва „Големият взрив“, когато Швеция обезценя своята валута с 16%. Причината за това е международният икономически спад от 70-те години, икономическото изоставане от много други страни и желанието на Швеция да навакса. Терминът „Голям взрив“ е взет от астрономията. Това име е трябвало да означава ново начало за цялата шведска икономика.
През октомври 1982 г. се случва „Големият взрив“, когато Швеция обезценя своята валута с 16%. Причината за това е международният икономически спад от 70-те години, икономическото изоставане от много други страни и желанието на Швеция да навакса. Терминът „Голям взрив“ е взет от астрономията. Това име е трябвало да означава ново начало за цялата шведска икономика.

Версия от 00:00, 28 септември 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на крона.

Шведска крона
Svensk krona
Файл:1000SEK-1976.jpg
Банкнота от 1000 крони от 1976 г.
ISO 4217
КодSEK
Деноминации
Разделениейоре (1100)
Символkr
Банкноти20, 50, 100, 200, 500, 1000 крони
Монети1, 2, 5, 10 крони
Демография
Страна Швеция
Издател
Централна банкаБанка на Швеция
Допълнителна информация
КурсBGN EUR USD
Инфлация-0,4% (2020 г.)
Уебсайтwww.riksbank.se
Шведска крона в Общомедия

Шведската крона (на шведски: svensk krona) е валутата и официалното разплащателно средство в Швеция. Заедно с норвежката крона и швейцарския франк тя е сред най-стабилните валути в Европа.

Въпреки че страната е член на Европейския съюз от 1995 г., голяма част от населението на проведения референдум гласува против въвеждането на еврото за национална валута.

Шведската крона е деветата най-търгувана валута в света през април 2016 година.[1]

История

Шведската крона е въведена в обращение през 1873 г. в резултат на формирането на Скандинавския валутен съюз, който съществува до Първата световна война. Новата валута заменя риксдалера, който е в обращение допреди замяната. Скандинавските страни стават членове на съюза с името на валутата крона в Швеция и крона в Дания и Норвегия, което означава „корона“ на скандинавските езици. След разпадането на тази асоциация и трите държави решават да запазят името, но за собствените си валути. По традиция лицевата страна на монета на една корона изобразява портрет на монарха на Швеция, а на обратната страна – един от гербовете на Швеция или корона. На монетата присъства и мотото на краля.

През октомври 1982 г. се случва „Големият взрив“, когато Швеция обезценя своята валута с 16%. Причината за това е международният икономически спад от 70-те години, икономическото изоставане от много други страни и желанието на Швеция да навакса. Терминът „Голям взрив“ е взет от астрономията. Това име е трябвало да означава ново начало за цялата шведска икономика.

Банкноти и монети

На 31 декември 1987 г. са изтеглени от обращение банкноти, издадени в периода 1874 – 1954 г. Обменът за нови продължава до 31 август 1995 г. На 1 януари 1992 г. са изтеглени от обращение банкноти от 10 000 крони от 1958 г. Обменът продължава до 31 декември 2000 г. В периода от 1999 до 2014 г. са изтеглени от обращение, както монети от 5, 10, 50, 100, 500 и 1000 крони, така и банкноти от 20, 50, 100, 500 и 1000 крони.

Към октомври 2015 г. в обращение са банкноти от 20, 50, 100, 500 и 1000 крони, а от монетите в обращение са 1, 2, 5 и 10 крони.

От 1 октомври 2016 г. бяха пуснати в обращение монети от нов тип от 1, 2 и 5 крони. На 30 юни 2016 г. старите банкноти от 20, 50 и 1000 крони стават невалидни, а от 30 юни 2017 г. старите банкноти от 100 и 500 крони и остарелите монети (издадени преди 2016 г.) от 1, 2 и 5 крони стават също невалидни.

По този начин от октомври 2017 г. са иззети всички банкноти и монети от стар стил (без да се броят монетите от 10 крони). През 2002 г. шведският монетен двор е придобит от Финландския монетен двор. Поради нерентабилност през 2011 г. шведският монетен двор е затворен.

Източници