Валахади: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Гърци, ползвайки HotCat |
Kerberizer (беседа | приноси) |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
{{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| |
{{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| |
||
„[[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при [[Смикси]]. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]]. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“<ref name="Аромъне 125">{{ |
„[[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при [[Смикси]]. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]]. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“<ref name="Аромъне 125">{{Аромъне|125}}</ref> |
||
}} |
}} |
||
Версия от 13:41, 3 октомври 2020
| Валахади | |
 Валахади във Врощяни в 1923 година, малко преди изселването им в Турция | |
| Общ брой | 17 000 (начало на XX век) |
|---|---|
| Език | гръцки, турски |
| Религия | ислям |
| Сродни групи | гърци |
Валахади или валаади или влахади (на гръцки: Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес) е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.
.jpg)
Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония - районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмон). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани.[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.[2]
„Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“[3]
Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия - в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.
На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село - Лялево в Пирин.
Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от „Вайалла“ - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.[4]
Литература
- Васил Кънчов. Гърци-мюсюлмани, в: „Македония. Етнография и статистика“, София 1900
- ((en)) Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: „История на Македония 1354-1833“, Солун 1973
- Αναστασιάδης, Β.Κ., “Οι Βαλαάδες και οι μικρασιάτες πρόσφυγες του Νομού Γρεβενών” Πρακτικά Α΄ Συνεδρίου των απανταχού Γρεβενιωτών, 1994.
- Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων", Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977.
Вижте също
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
- ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
