Света Неделя (Сатовча): Разлика между версии
м форматиране: 2x тире, 20 интервала (ползвайки Advisor) |
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<gallery caption="Стенописи" class="center"> |
<gallery caption="Стенописи" class="center"> |
||
Saint Kyriaki Church, Satovcha 04.jpg | Евангелист Йоан |
|||
Saint Kyriaki Church, Satovcha Fresco 02.jpg | Жертва Аврамова |
|||
Saint Kyriaki Church, Satovcha Fresco 03.jpg | Пророк Соломон |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
Версия от 10:19, 5 октомври 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.
| „Света Неделя“ | |
 Стенописно изображение на Света Неделя от храма | |
 Местоположение в Сатовча | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Сатовча |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1844 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Света Неделя“ в Общомедия | |
„Света Неделя“ е възрожденска църква в неврокопското село Сатовча, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
История
Църквата е построена през 1844 година[1][2] по настояване на местния шивач Стою Дичев, заселил се със семейството си в Сатовча през 1820 г.[3] В 1873 година в църквата е открито първото килийно училище в селото, а в 1893 година – новобългарско светско училище. В 1892 година в църквата за първи път е отбелязан празникът на Св. св. Кирил и Методий.[4]
Архитектура
В архитектурно отношение представлява едноапсидна трикорабна псевдобазилика. Корабите са разделени с колонада. Таваните са декоративни, апликирани и полихромирани в черно, бяло и червено[1] с изображение на Христос в медальон.[4]
Иконостас
Иконостасът е таблен, изписан с цокълни табла, царски икони, надиконни табла, лозница, апостолски икони и разпятие.[1] Иконите са от различни зографи и са рисувани през различни години – 1858, 1859, 1869, 1871 г.[1] Иконата „Възнесение Илиево“ е на солунския зограф Димитър Щерев.[5][1] Иконата е изписана прецизно, лицата са изразителни.[1] Забележителна е рядката икона на Свети Стилиян, както и каменният релеф на двуглав орел.[3] Царските двери са ажурно резбовани с гълаби, грифони и растителни орнаменти. Ажурно резбован е и владишкият трон.[1]
Стенописи
Стенописите заемат засводените пространства на централния кораб. Те са недопсисани, но съдейки по стила и сравнени с подписаните в църквата „Свети Николай“ в най-близкото християнско село Долен, те са дело на Марко и Теофил Минови.[4]
В олтара са изписани две старозаветни сцени: „Жертвоприношението на Авраам“ на южния свод и „Жертвите на Каин и Авел“ на северния. На полусводовете са изписани старозаветни пророци в големи медальони. На южния в слънцеобразен медальон са цар и пророк Соломон с корона и царска мантия, пророк Елисей, пророк Исая и пророк Варух. В най-западния дял на женската църква е изписан образът на Света Петка, държаща собствената си глава. В пространството между арките са изрисувани в медальони евангелистите Матей и Марк със символите им. На северния полусвод са пророк Моисей и цар Давид с царски корони и друхи, пророк Илия, пророк Езекия. В най-западната част на женската църква, срещу образа на Света Петка е изображението на Света Неделя, също с царски одежди и корона. Между арките са образите на другите двама евангелисти Лука и Йоан. Евангелистите се редуват от медальони с образи на шестокрили серафими, а тези на пророците с медальон, наподобяващ слънцето (Соломон, Исая, Давид и Езекия) и медальон с флорална украса (Елисей, Варух, Моисей и Илия).[4]
Стенописите са с ярък и силно въздействащ колорит. Фигурите изпъкват с наситеност на цветовете.[4]
- Стенописи
-
Евангелист Йоан -
Жертва Аврамова -
Пророк Соломон
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 236.
- ↑ Община Сатовча // Kmeta.bg. Посетен на 16 декември 2015.
- ↑ а б В Сатовча правят молебен за Стан пред рядка чудотворна икона на Св. Стилиян-Детепазител // Онлайн вестник „Струма“. Посетен на 16 декември 2015.
- ↑ а б в г д Димитров, Владимир. Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г. Смолян, Зеа-Принт Смолян. ISBN 9786191960583. с. 33 – 39.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
