Доха: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка
Ред 90: Ред 90:
== Галерия ==
== Галерия ==
<gallery>
<gallery>
Файл:IslamicArtMuseumDohaSkyline.jpg | Музеят на ислямското изкуство на фона на небостъргачи
IslamicArtMuseumDohaSkyline.jpg | Музеят на ислямското изкуство на фона на небостъргачи
</gallery>
</gallery>



Версия от 17:54, 5 октомври 2020

Тази статия е за града в Катар. За общината вижте Доха (община).

Доха
الدوحة
25.3° с. ш. 51.5333° и. д.
Доха
Страна Катар
ОбщинаЕд-Доха
Площ132 km²
Надм. височина13 m
Население1 351 000 души (2016)
10 235 души/km²
Основаване1850 г.
Часова зонаUTC+3
Официален сайтvisitqatar.com/intl-en/about-qatar/doha
Доха в Общомедия

Доха (на арабски: الدوحة‎) е столицата на емирство Катар. Има население от 1 339 847 жители (2004 г.) и обща площ от 132 km².

Около 80% от населението на Катар живее в Доха. Градът е най-големият в Катар и е разположен на Персийския залив.

Доха е административен център на община Доха, която включва още индустриален район, разположен като анклав в община Ар-Раян.

История

Съвременният град Доха се споменава в английски източници от 1765 година – по това време той е малко рибарско селце, наричано Бида. Изглежда през първата половина на 19 век в Бида се установяват суданци, избягали от Абу Даби, които започват да се занимават с пиратство в Персийския залив. Това предизвиква няколко наказателни експедиции от близкия Бахрейн през 40-те години.

През 1847 година в Доха се установява Мохаммед ибн Тани, глава на рода Тани. През следващите години с британска подкрепа той установява контрол над полуострова и ограничава пиратството, а синът му Ясим ибн Мохаммед ал-Тани става първият емир на Катар, смятан за основоположник на новата държава. Катар остава номинално част от Османската империя до Първата световна война. Османският гарнизон е изгонен от Доха през 1916 година, когато Катар става и официално британски протекторат.

В началото на века Доха има около 12 хиляди жители, а основа на икономиката е ловът на перли. В междувоенния период въвеждането на изкуствено отглеждане на перли в Япония предизвиква срив на цените и тежка икономическа криза в града. Едва след Втората световна война нарастващият добив на нефт, а по-късно и на природен газ, слага край на икономическите проблеми.

Емирите на Катар използват приходите от нефтодобива и в средата на века почти целият град е разрушен и застроен наново с нови модерни сгради. От 1971 година Доха е столица на вече независимата държава Катар. През следващите години е изградено ново пристанище, даващо възможност за обслужване на океански кораби. През 1973 година в града е основан Катарският университет.

Климат

Климатът в Доха е горещ пустинен (Климатична класификация на Кьопен). Лятото е продължително (от май до септември), със средни температури надвишаващи 38 °C и често доближаващи 50 °C. Влажността на въздуха е най-ниска през май и юни. През лятото не се наблюдават валежи. Редките случаи на дъжд са в периода от месец октомври до месец март. Средното количество на валежите годишно е едва 75 mm. Зимата е топла и температурите рядко падат под 7 °C. Най-ниската измерена температура в столицата е 3,8 °C, а най-високата – 49 °C.

  Климатични данни за Доха 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 31,2 36,0 39,0 46,0 47,7 49,0 48,2 48,0 45,5 43,4 38,0 32,2 49
Средни максимални температури (°C) 21,7 23,0 26,8 31,9 38,2 41,2 41,5 40,7 38,6 35,2 29,5 24,1 32,7
Средни температури (°C) 17,0 17,9 21,2 25,7 31,0 33,9 34,7 34,3 32,2 28,9 24,2 19,2 26,68
Средни минимални температури (°C) 12,8 13,7 16,7 20,6 25,0 27,7 29,1 28,9 26,5 23,4 19,5 15,0 21,58
Абсолютни минимални температури (°C) 3,8 5,0 8,2 10,5 15,2 21,0 23,5 22,4 20,3 16,6 11,8 6,4 3,8
Средни месечни валежи (mm) 13,2 17,1 16,1 8,7 3,6 0 0 0 0 1,1 3,3 12,1 75,2
Брой на дните с валежи 1.7 2.1 1.8 1.4 0.2 0 0 0 0 0.1 0.2 1.3 8.8
Източник: [1]

Галерия

Побратимени градове

Източници