Алексис Вайсенберг: Разлика между версии
м Премахнати редакции на Wiki muser (б.), към версия на 2001:861:4981:4510:D8B1:5686:E2D4:BA1F Етикет: Отмяна |
м Bot: Automated text replacement (-\"([a-zA-Z0-9,\.\–\-\s]*?)\" +''\1'') |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „''Левънтрит''“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. |
През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „''Левънтрит''“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. |
||
Вайсенберг<ref>[[Jean-Pierre Thiollet]], ''88 notes pour piano solo'', |
Вайсенберг<ref>[[Jean-Pierre Thiollet]], ''88 notes pour piano solo'', ''Solo nec plus ultra'', Neva Editions, 2015, 51. ISBN 978 2 3505 5192 0.</ref> прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 – 1965). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на [[Херберт фон Караян]] и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти. |
||
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 – 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България. |
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 – 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България. |
Версия от 23:40, 6 октомври 2020
Алексис Вайсенберг Alexis Weissenberg | |
френски пианист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Етнос | евреи[1] |
Учил в | Джулиард |
Семейство | |
Уебсайт | alexisweissenbergarchive.com |
Алексис Вайсенберг в Общомедия |
Алексис Вайсенберг (на немски: Alexis Weissenberg) e френски пианист от български и еврейски произход,
Биография
Роден е на 26 юли 1929 година в София. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва „Джулиард скул“ в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.
През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера.
Вайсенберг[2] прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 – 1965). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 – 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.
Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта.
Умира на 8 януари 2012 година в Лугано.
Източници
- ↑ www.dnevnik.bg
- ↑ Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, Solo nec plus ultra, Neva Editions, 2015, 51. ISBN 978 2 3505 5192 0.
Външни препратки
|