Александър Бръзицов: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „) |
м Добавяне на Категория:Дойранчани, ползвайки HotCat |
||
| Ред 72: | Ред 72: | ||
[[Категория:Родени в София]] |
[[Категория:Родени в София]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Дойранчани]] |
|||
Версия от 09:23, 13 октомври 2020
| Александър Бръзицов | |
 Бръзицов в БНР, 2013 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал |
София, България |
| Стил | поп, джаз |
| Активност | от 1958 г. |
| Музикален издател | Балкантон, Riva Sound |
| Уебсайт | |
| Александър Бръзицов в Общомедия | |
Александър Христов Бръзицов е български композитор на поп и джаз музика.
Биография
Роден е в София на 6 март 1943 година. Син е на Христо Бръзицов и внук на Димитър Бръзицов. Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 5-годишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър – квартет, в който свири в бирхалето на хотел „Рила“, смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.[1][2]
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва Художествената академия със специалност приложна графика. После започва да учи като частен ученик при Емил Георгиев. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма „Човекът в сянка“ по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Един от най-големите му филмови хитове е песента „Сбогом, любов“ от едноименния филм в изпълнение на Йорданка Христова. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.[1][2]
От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е „Бяла радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на 20 век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Есенни плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Не оставай сам“ (1986) в изпълнение на групата „Домино“, първа награда за песента „Студентски романс“ в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и „Сребърна лира“ за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен „Едно сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1978, 1979, 1980). Песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта „Кукленика“ по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от режисьора Здравко Митов.[1][2]
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг бенда на БНР.[1][2]
Има издадени две грамофонни плочи „Избрани песни“ (1983 г., 1988 г.), диск „Прошепнати мечти. Златните хитове на Ал. Бръзицов“, „Рива Саунд“) и др.[1][2]
Умира на 29 март 2016 г. в София.[1]
Награди и отличия
- 1976 – Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен за песента „Студентски романс“ в изпълнение на Боян Иванов
- 1976 – Награда на фестивала в Сопот (Полша) за най-добър аранжимент на полската песен „Едно сърце“ на Чеслав Ниемен
- 1982 – „Братиславска лира“ (сребърна) за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова
- 1986 – Първа награда на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“
- 1995 – Голямата награда на фестивала „Златният Орфей+“ за песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева
Дискография
| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 1983 | „Александър Бръзицов. Избрани песни“[3] | LP | Балкантон | ВТА 11206 |
| 1988 | „Александър Бръзицов. Избрани песни 2“[4] | LP | Балкантон | ВТА 12277 |
| 1998 | „Прошепнати мечти. Златните хитове на Александър Бръзицов“[2] | CD | Riva Sound | RSCD 3045 |
Филмография
Източници
- ↑ а б в г д е Здравко Петров, IN MEMORIAM: Познатият непознат Александър Бръзицов, БНР, 30 март 2016 г.
- ↑ а б в г д е В памет на композитора Александър Бръзицов, БНТ, 30 март 2016 г.
- ↑ „Александър Бръзицов. Избрани песни“ – ВТА 11206 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Александър Бръзицов. Избрани песни 2“ – ВТА 12277 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
Външни препратки
- Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. „Музика“. С., 1988.
- Профил в IMDB
- Биография и творчество в сайта на Съюза на българските композитори
- Отиде си композиторът Александър Бръзицов, в. „Новинар“, 30 март 2016 г.
- Почина композиторът Александър Бръзицов, Медиапул, 30 март 2016 г.