Разлика между версии на „Фьодор Тютчев“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на Xunonotyk (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
 
{{Личност
| име = Фьодор Тютчев
| име-оригинал = Фёдор Иванович Тютчев
| категория = писател
 
== Биография ==
Фьодор Тютчев е роден на [[5 декември]] ([[23 ноември]] [[стар стил]]) [[1803]] г. в селцето [[Овстуг]], близо до [[Брянск]], в старо благородническо семейство. Детството си прекарва в [[Москва]]. Първата му публикувана работа е превод на писмото на [[Хораций]] до [[Меценат]]. Още тогава поетичният му език се отличава от този на Пушкин и останалите съвременници с широката употреба на тежки и величествени славянски [[архаизъм|архаизми]].
 
Сред учителите на Тютчев е и [[Семьон Раич]], един от първите руски специалисти по германска философия, който му предава вкуса към метафизични разсъждения. През [[1819]] – [[1821]] г. Тютчев учи [[филология]] в [[Московски университет|Московския университет]], а през [[1822]] г. придружава своя роднина граф [[Остерман-Толстой]] в [[Мюнхен]]. Той се влюбва в града и остава в чужбина 22 години.
 
В Мюнхен Тютчев се запознава с първата си съпруга, баварска графиня, която поддържа известен [[салон]], посещаван от личности като [[Хайнрих Хайне]] и [[Фридрих Шелинг]]. След нейната смърт той се жени за графиня фон Пфефел, която е негова любовница от 6 години и има дете от него. И двете му съпруги не разбират и дума руски, което не е изненадващо, тъй като самият той говори [[френски език|френски]] по-добре от руски и цялата му лична кореспонденция е на френски.
 
През [[1836]] г. княз Гагарин получава от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в „Современник“, литературно списание, редактирано от Пушкин. Макар и високо оценени от известния поет, те не успяват да предизвикат интереса на широката публика. През следващите 14 години Тютчев не публикува и ред поезия. Той пише няколко политически статии в „[[Revue des Deux Mondes]]“. Те го свързват с княз [[Александър Горчаков]], който остава близък приятел на поета до края на живота му.
 
През [[1837]] г. Тютчев е прехвърлен от Мюнхен в руското посолство в [[Торино]]. Новото място не отговаря на неговите вкусове и той напуска дипломатическата служба, за да се върне в Мюнхен. При заминаването му е установено, че той не е получил разрешение да напусне, поради което официално е уволнен от поста си. Остава да живее в Германия още четири години, след което се завръща в [[Санкт Петербург]]. Там той е посрещнат като знаменитост, а дъщеря му Кити предизвиква сензация в двора. Писателят [[Лев Толстой]] има намерение да ѝ предложи брак, а по-късно тя придобива влияние в кръга на [[Константин Победоносцев]].
 
Докато е жив, Тютчев е слабо известен като поет. Неговите 300 кратки стихотворения са единствените текстове, писани от него на руски, като всяко пето всъщност е превод. Той гледа на стихотворенията си като на „дреболии“, незаслужаващи изследване, преглед или публикуване. Обикновено не се опитва да ги записва, а когато го прави, често губи листовете. [[Николай Некрасов]], изброявайки руските поети през [[1850]], споменава Тютчев като един от най-талантливите сред „второстепенните поети“. Едва през [[1854]] г. е отпечатана първата му стихосбирка, която е подготвена от [[Иван Тургенев]] без никаква помощ от автора.
 
През [[1846]] г. Тютчев среща Елена Денисиева, по-млада от него с повече от двадесет години, и установява с нея незаконна връзка. След като му ражда три деца, тя се разболява от [[туберкулоза]]. Малка сбирка от стихове, посветени на Денисиева, е смятана за най-изтънчената любовна лирика на руски език. Написани под формата на драматични диалози и умело използващи необичайни ритми и рими, те са пропити с възвишено чувство на потиснато отчаяние.
 
В началото на 70-те години на 19. век смъртта на брат му, сина му и дъщеря му оставят Тютчев частично парализиран. Той умира в [[Пушкин (град)|Царско село]] през [[1873]] г.
 
== Литература ==

Навигация