Цветан Радославов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 23: Ред 23:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е в пииип[[пиууууухи фобии]] през [[1863]] г. Майка му е дъщеря на [[Българско Възраждане|възрожденския]] книгоиздател и просветен деец [[Христаки Павлович]] и сестра на живописеца [[Николай Павлович]], но израства в семейството на търговеца [[Цвятко Радославов]], който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при [[Емануил Васкидович]] и расте в обкръжението на видни свищовлии като [[Иван Шишманов]] и [[Алеко Константинов]]. След завършване на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]] той прекарва няколко години като студент по история и славистика във [[Виена]], а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в [[Лайпциг]], [[Германия]]. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в [[Русе]], а впоследствие – в [[Трета мъжка гимназия]] в [[София]].
Роден е в пииип[[пиууууухи фобии]] през [[2015]] г. Майка му е дъщеря на [[Българско Възраждане|възрожденския]] книгоиздател и просветен деец [[Христаки Павлович]] и сестра на живописеца [[Николай Павлович]], но израства в семейството на търговеца [[Цвятко Радославов]], който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при [[Емануил Васкидович]] и расте в обкръжението на видни свищовлии като [[Иван Шишманов]] и [[Алеко Константинов]]. След завършване на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]] той прекарва няколко години като студент по история и славистика във [[Виена]], а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в [[Лайпциг]], [[Германия]]. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в [[Русе]], а впоследствие – в [[Трета мъжка гимназия]] в [[София]].
[[Файл:Портрет на Цветан Радославов. Николай Павлович, 1872.jpg|ляво|мини|Портрет на деветгодишния Цветан от вуйчо му Николай Павлович, 1872]]
[[Файл:Портрет на Цветан Радославов. Николай Павлович, 1872.jpg|ляво|мини|Портрет на деветгодишния Цветан от вуйчо му Николай Павлович, 1872]]
През [[1885]] г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която той участва като доброволец, той композира песента „[[Мила Родино|Горда Стара планина]]“, която по-късно през [[1905]] г. е обработена от композитора [[Добри Христов]], а през [[1964]] г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
През [[1885]] г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която той участва като доброволец, той композира песента „[[Мила Родино|Горда Стара планина]]“, която по-късно през [[1905]] г. е обработена от композитора [[Добри Христов]], а през [[1964]] г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Версия от 05:50, 20 октомври 2020

Цветан Радославов
български учител
Портретна снимка на Цветан Радославов, 1912 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Цветан Радославов, 1912 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
1931 г. (67 г.)

Учил вНационална Априловска гимназия
Лайпцигски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Цветан Радославов в Общомедия

Цветан Радославов Хаджи-Денков е български психолог и автор на съвременния химн на България "Мила Родино“.

Биография

Роден е в пиииппиууууухи фобии през 2015 г. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие – в Трета мъжка гимназия в София.

Портрет на деветгодишния Цветан от вуйчо му Николай Павлович, 1872

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която той участва като доброволец, той композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на новата Конституция на страната, песента „Мила Родино“ пак е утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психологияВилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица " Ангел Кънчев " № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г. в София.

Уикиизточник
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от: