Реймон Абелио: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| място на раждане = [[Тулуза]], [[Франция]] |
| място на раждане = [[Тулуза]], [[Франция]] |
||
| място на смърт = [[Ница]], Франция |
| място на смърт = [[Ница]], Франция |
||
| работил = [[писател]], [[астролог]], [[инженер]]{{hrf|Въртигоров|1998|9}} |
| работил = [[писател]], [[астролог]], [[инженер]]{{hrf|Въртигоров|1998|9}}, политик |
||
| националност = [[французи]]н |
| националност = [[французи]]н |
||
| период = 1943 – 1984 |
| период = 1943 – 1984 |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| теми = |
| теми = |
||
| направление = |
| направление = |
||
| течение = |
| течение = [[Сюрреализъм]] |
||
| дебют = |
| дебют = „Блажени са миролюбивите“ |
||
| известни творби = |
| известни творби = |
||
| награди = Prix Sainte-Beuve (1946)<br>Prix des Deux Magots (1980) |
| награди = Prix Sainte-Beuve (1946)<br>Prix des Deux Magots (1980) |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Жорж Сулес''' ({{lang|fr|Georges Soulès}}), с псевдоним '''Реймон Абелио''' (''Raymond Abellio'') е [[французи|френски]] [[писател]], политик и [[гностицизъм|гностически философ]].{{hrf|Aspley|2010|23}} |
|||
'''Реймон Абелио''' ({{lang|fr|Raymond Abellio}}) е псевдоним на френския писател '''Жорж Сулес''' ({{lang|fr|Georges Soulès}}). |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} През 1927 г. влиза в „[[Екол политекник]]“ и взима участие във френското [[технокрация|технократко]] движение „X-Crise“. Става [[марксизъм|марксист]] следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с [[колаборационизъм|колаборционистките]] партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на [[Режим на Виши|Режима на Виши]]. Сулес е принуден да търси убежище в [[Швейцария]]. През 1952 г. е помилван и се връща в [[Париж]].{{hrf|Aspley|2010|23}} |
|||
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} Завършва „[[Екол политекник]]“ и взима участие във френското [[технокрация|технократко]] движение „X-Crise“.<ref>{{cite book | title = „Historical Dictionary of Surrealism“ | last = Aspley | first = Keith | year = 2010 | publisher = Scarecrow Press | location = | isbn = 9780810858473 | pages = 23 | url = https://books.google.bg/books?id=3KK7JHqNrRsC&pg=PA23&lpg=PA23&dq=%22+Georges+Soulès%22&redir_esc=y#v=onepage&q=%22%20Georges%20Soulès%22&f=false | lang = en }}</ref> По убеждение Сулес е крайно ляв, и подобно на други технократи, се включва в [[Режим на Виши|Режима на Виши]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През 1942 г. става главен секретар на крайнодясната партия на Южен Делонкъл „Революционно социално движение“ (РСД).<ref>{{cite book | title = „Against the Modern World: Traditionalism and the Secret Intellectual History of the Twentieth Century“ | last = Sedgwick | first = Mark | year = 2004 | edition = 1st Edition | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0195396010 | lang = en }}</ref> След това участва в опита на Марсел Деат да създаде единна партия на [[колаборационизъм|колобарционистите]]. През април и септември на 1943 се включва в „Дните на Мон-Дор“, събрание на колаборационистите под патронажа на Филип Петен.<ref>{{cite book | title = „Vers la Révolution Communautaire“ | last = Cohen | first = Antonin | year = 2004 | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = | lang = fr }}</ref> След Освобождението Сулес е осъден задочно на 20 години затвор за колаборационизъм. Бяга във Швейцария. Помилван е през 1952 г. и започва кариера в литературата. |
|||
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (''Heureux les pacifiques'', 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'', 1949), „Вавилонският ров“ (''La fosse de Babel'', 1962) и „Последният ми спомен“ (''Ma derniere memoire'', 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} |
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (''Heureux les pacifiques'', 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'', 1949), „Вавилонският ров“ (''La fosse de Babel'', 1962) и „Последният ми спомен“ (''Ma derniere memoire'', 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} |
||
| Ред 72: | Ред 72: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* {{cite encyclopedia |last =Въртигоров |first =Георги |title = |article =АБЕЛИО |encyclopedia =„Речник на френскоезичната литература“ |edition = |volume = |location =София |publisher =Проф. Марин Дринов |date =1998 |isbn =954-430-246-8 |doi = |lang =bg |pages =9 }} |
* {{cite encyclopedia |last =Въртигоров |first =Георги |title = |article =АБЕЛИО |encyclopedia =„Речник на френскоезичната литература“ |edition = |volume = |location =София |publisher =Проф. Марин Дринов |date =1998 |isbn =954-430-246-8 |doi = |lang =bg |pages =9 }} |
||
* {{cite encyclopedia |last =Aspley |first =Keith |title = |article = |url = |editor = |encyclopedia =„Historical Dictionary of Surrealism“ |edition = |volume = |location =Lanham, Toronto, Plymouth, UK |publisher =The Scarecrow Press, Inc. |date =2010 |isbn =978-0-8108-5847-3 |doi = |lang =en |pages =23-24 |quote = |accessdate = }} |
|||
{{Превод от|en|Raymond Abellio|978746424}} |
{{Превод от|en|Raymond Abellio|978746424}} |
||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
||
Версия от 18:56, 22 октомври 2020
| Реймон Абелио Raymond Abellio | |
 | |
| Псевдоним | Реймон Абелио |
|---|---|
| Роден | Жорж Сулес 11 ноември 1907 г. |
| Починал | 26 август 1986 г. Ница, Франция |
| Професия | писател, астролог, инженер[1], политик |
| Националност | французин |
| Активен период | 1943 – 1984 |
| Жанр | Окултна литература |
| Течение | Сюрреализъм |
| Дебютни творби | „Блажени са миролюбивите“ |
| Награди | Prix Sainte-Beuve (1946) Prix des Deux Magots (1980) |
Повлиян от
| |
| Реймон Абелио в Общомедия | |
Жорж Сулес (на френски: Georges Soulès), с псевдоним Реймон Абелио (Raymond Abellio) е френски писател, политик и гностически философ.[2]
Биография
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.[1] През 1927 г. влиза в „Екол политекник“ и взима участие във френското технократко движение „X-Crise“. Става марксист следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на Втората световна война през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с колаборционистките партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на Режима на Виши. Сулес е принуден да търси убежище в Швейцария. През 1952 г. е помилван и се връща в Париж.[2]
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques, 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts, 1949), „Вавилонският ров“ (La fosse de Babel, 1962) и „Последният ми спомен“ (Ma derniere memoire, 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.[1]
Освен художествена литература, под влиянието на Пиер дьо Комбас, Абелио проявява интерес към езотериката и особено астрологията. Той също така се интересува от възможността за таен цифров код в Библията, тема, която той разработва в „Библията, шифрован документ“ (La Bible, document chiffré) от 1950 г., а по-късно и във „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques) през 1984 г. Абелио предлага главно, че Числото на звяра 666 е ключовият номер на живота, проява на Светата троица на всички възможни нива, материално, анимистично и духовно. Той също така е пише върху философията на ръгбито.[3]
Творби
Романи
- 1947 Heureux les pacifiques, („Блажени са миролюбивите“) Paris: Éd. Flammarion,(носител на Prix Sainte-Beuve).
- 1948 Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts, („Oчите на Езекиел ca Отворени“) Paris: Éd. Gallimard.
- 1962 La Fosse de Babel,(„Вавилонският ров“) Paris: Éd. Gallimard.
- 1983 Visages immobiles, („Неподвижни лица“) Paris: Éd. Gallimard.
Театър
- 1982 Montségur, théâtre, Éd. L'Âge d'homme
Aвтобиография
- Ma dernière mémoire, autobiographie:
- 1971 I. Un faubourg de Toulouse (1907 – 1927), Paris: Éd. Gallimard, 1971.
- 1975 II. Les militants (1927 – 1939), Paris: Éd. Gallimard, 1975.
- 1980 III. Sol Invictus (1939 – 1947), Paris: Pauvert chez Ramsey, (носител на Prix des Deux-Magots.)
- Dans une âme et un corps (Journal 1971), Paris: Éd. Gallimard.
Есеистика
- 1943 „Краят на нихилизма“ (La Fin du nihilisme, съавторство със Андре Махе и подписана под името Жорж Сулес)
- 1950 „Към ново пророчество: Есе за политическата роля на свещеното и положението на Луцифер в съвременния свят“ (Vers un nouveau prophétisme : essai sur le rôle politique du sacré et la situation de Lucifer dans le monde moderne)
- 1950 La Bible, document chiffré: essai sur la restitution des clefs de la science numérale secrète. „Библията, шифрован документ: есе за възстановяване на ключовете на тайната цифрова наука.
- Tome 1. Clefs générales(Том 1. "Общи ключове“ )
- Tome 2. Les Séphiroth et les 5 premiers versets de la Genèse ( Том 2. Сефиротите и първите 5 стиха от Битие“
- 1954 „Успение на Европа“ (Assomption de l'Europe)
- 1955 „На прага на езотериката: Предшествано от: Модерен дух и традиция“ (Au seuil de l'ésotérisme: précédé de : l'Esprit moderne et la tradition, с Пол Серан)
- 1965 „Абсолютната структура“ (La Structure absolue)
- 1965 „Поклон пред Робърт Бразилах“ (Hommages à Robert Brasillach)
- 1970 „Генон, да. Но...“ (Guénon, oui. Mais...)
- 1973 „Краят на езотериката“ (La Fin de l'Ésotérisme)
- 1984 „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques)
- 1989 „Манифест на новия гнозис“ (Manifeste de la nouvelle Gnose, под редакцията на Мари-Терез де Брос и Чарлз Хирш)
- 1994 „Основи на етиката“ (Fondements d'éthique)
Източници
- ↑ а б в Въртигоров 1998, с. 9.
- ↑ а б Aspley 2010, с. 23.
- ↑ Abellio, Raymond. Le rugby et la maîtrise du temps. Cahiers Raymond Abellio, 1983. p. 75 – 76. (на френски)
Библиография
- „Речник на френскоезичната литература“. София, Проф. Марин Дринов, 1998. ISBN 954-430-246-8. с. 9. (на български)
- „Historical Dictionary of Surrealism“. Lanham, Toronto, Plymouth, UK, The Scarecrow Press, Inc., 2010. ISBN 978-0-8108-5847-3. p. 23-24. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Raymond Abellio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
