Регинар I: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон, форматиране
м →‎Фамилия: - дребни
Ред 24: Ред 24:
* [[Гизелберт (Лотарингия)|Гизелберт]] († 939), херцог на Лотарингия
* [[Гизелберт (Лотарингия)|Гизелберт]] († 939), херцог на Лотарингия
* [[Регинар II (Хенегау)|Регинар II]] († 931), граф на Хенегау
* [[Регинар II (Хенегау)|Регинар II]] († 931), граф на Хенегау
* N.N. дъщеря; ∞ с [[Беренгар (Намюр)|Беренгар]], граф в [[Ломегау]] и [[Майфелд]]
* [[Кунигунда (внучка на Лудвиг Заекващия)|Кунигунда]]; ∞ с [[Беренгар (Намюр)|Беренгар]], граф в [[Ломегау]] и [[Майфелд]]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 07:55, 23 октомври 2020

Регинар I
граф на Хенегау и Маасгау, маркграф и херцог на Лотарингия
Роден
850 г.
Починал
915 г. (65 г.)

РелигияКатолическа църква
Семейство
РодРегинариди
БащаГизелберт
Майка(Ерменгарда)
СъпругаЕрментруда
ДецаГизелберт
Регинар II
Кунигунда
Регинар I в Общомедия

Регинхар I (на френски: Régnier au Long Col; на немски: Reginhar, Reginar I.; * 850; † между 25 август 915 и 19 януари 916, Меерсен) е влиятелен франк в Северна Лотарингия през 9 и 10 век. Той е граф на Маасгау, граф на Хенегау (890 – 898), маркграф и херцог на Лотарингия от 910 до 915 г. Той е основател на род Регинариди.

Биография

Той е вероятно син на Гизелберт (граф в Маасгау) и Ерменгарда, дъщеря на император Лотар I.

През 880 г. император Карл II Плешиви го изпраща заедно с епископ Франкон от Лиеж в Северна Лотарингия да се бие с норманите с Готфрид. Заедно с граф Балдуин II от Фландрия и брат му Родулф той е през 895 г. против крал Карл III Прости с крал Цвентиболд от Лотарингия. През 898 г. той скъсва с Цвентиболд, от когото получава дванадесетдневен срок да напусне Лотарингия и отива отново в свитата на крал Карл III Прости, който го съветва да нападне Кралство Лотарингия.

В един документ от 21 юли 905 г. той се нарича сам dux. Регинар е споменат за последен път в документ на Карл III от 25 август 915 г.

Фамилия

Регинар е женен за Ерментруда и има с нея три деца:

Източници

  • Robert Parisot, Le Royaume de Lorraine sous les Carolingiens (1898)
  • Léon Vanderkindere, La Formation Territoriale des Principautes Belge au Moyen Age, 2 Bände (Brüssel 1902)

Външни препратки