Димитър Карастоянов: Разлика между версии
м x. век -->век; козметични промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]]. |
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]]. |
||
[[Файл:Dimitar Karastoyanov and His Family, 1890.jpeg|ляво|мини|250п|Димитър Карастоянов със семейството си, 1890 г.]] |
[[Файл:Dimitar Karastoyanov and His Family, 1890.jpeg|ляво|мини|250п|Димитър Карастоянов със семейството си, 1890 г.]] |
||
При управлението на [[Стефан Стамболов]] Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в [[Пловдив]], където работи като фотограф.<ref>Боев, Петър, Емилия Владимирова. Фотографско изкуство в българия, Държавно издателство „Септември“, 1983, с. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в [[Бачковския манастир]] с популярната тогава формулировка – за „обида на Негово Величество“. В началото на 20 век той все пак открива собствено ателие в [[София]] на бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ срещу италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в [[Балканската война]] (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при [[Одрин]], обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Заедно с брат си Иван Карастоянов прави и пощенски картички. |
|||
Той има трима синове – [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]]. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар [[Борис III]]. |
Той има трима синове – [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]]. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар [[Борис III]]. |
Версия от 19:59, 28 октомври 2020
Димитър Карастоянов | |
български фотограф | |
Роден |
1856 г.
|
---|---|
Починал | 1919 г.
|
Националност | България |
Семейство | |
Баща | Анастас Карастоянов |
Братя/сестри | Иван Карастоянов |
Деца | Любен, Богдан, и Божидар |
Димитър Карастоянов в Общомедия |
Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.
Биография
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.
При управлението на Стефан Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на Негово Величество“. В началото на 20 век той все пак открива собствено ателие в София на бул. „Цар Освободител“ срещу италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Заедно с брат си Иван Карастоянов прави и пощенски картички.
Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.
Източници
- ↑ Боев, Петър, Емилия Владимирова. Фотографско изкуство в българия, Държавно издателство „Септември“, 1983, с. 107.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Димитър Карастоянов
|