Димитър Карастоянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м x. век -->век; козметични промени
Ivo3004 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]].
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]].
[[Файл:Dimitar Karastoyanov and His Family, 1890.jpeg|ляво|мини|250п|Димитър Карастоянов със семейството си, 1890 г.]]
[[Файл:Dimitar Karastoyanov and His Family, 1890.jpeg|ляво|мини|250п|Димитър Карастоянов със семейството си, 1890 г.]]
Прир управлението на [[Стефан Стамболов]] Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в [[Пловдив]], където работи като фотограф.<ref>Боев, Петър, Емилия Владимирова. Фотографско изкуство в българия, Държавно издателство „Септември“, 1983, с. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в [[Бачковския манастир]] с популярната тогава формулировка – за „обида на Негово Величество“. В началото на 20 век той все пак открива собствено ателие в [[София]] на бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ срещу италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в [[Балканската война]] (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при [[Одрин]], обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Заедно с брат си Иван Карастоянов прави и пощенски картички.
При управлението на [[Стефан Стамболов]] Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в [[Пловдив]], където работи като фотограф.<ref>Боев, Петър, Емилия Владимирова. Фотографско изкуство в българия, Държавно издателство „Септември“, 1983, с. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в [[Бачковския манастир]] с популярната тогава формулировка – за „обида на Негово Величество“. В началото на 20 век той все пак открива собствено ателие в [[София]] на бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ срещу италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в [[Балканската война]] (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при [[Одрин]], обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Заедно с брат си Иван Карастоянов прави и пощенски картички.


Той има трима синове – [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]]. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар [[Борис III]].
Той има трима синове – [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]]. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар [[Борис III]].

Версия от 19:59, 28 октомври 2020

Димитър Карастоянов
български фотограф

Роден
1856 г.
Починал
1919 г. (63 г.)

Националност България
Семейство
БащаАнастас Карастоянов
Братя/сестриИван Карастоянов
ДецаЛюбен, Богдан, и Божидар
Димитър Карастоянов в Общомедия

Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.

Биография

Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.

Димитър Карастоянов със семейството си, 1890 г.

При управлението на Стефан Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на Негово Величество“. В началото на 20 век той все пак открива собствено ателие в София на бул. „Цар Освободител“ срещу италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Заедно с брат си Иван Карастоянов прави и пощенски картички.

Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.

Източници

  1. Боев, Петър, Емилия Владимирова. Фотографско изкуство в българия, Държавно издателство „Септември“, 1983, с. 107.

Външни препратки