Иван Стефанов Гешов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Погребани в Централните софийски гробища, ползвайки HotCat |
м →top: форматиране/правопис |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
| отличия = |
| отличия = |
||
}} |
}} |
||
| още = {{Депутат-България|8о=1}}<ref>[http://vodenicharov.com/pdf/Jovi.pdf Карайотов, Иван, Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следоосвобожденска България, Айтос и Бургас., Спринг ООД, 2010, с. 112, ISBN 978-954-921170-4-9 |
| още = {{Депутат-България|8о=1}}<ref>[http://vodenicharov.com/pdf/Jovi.pdf Карайотов, Иван, Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следоосвобожденска България, Айтос и Бургас., Спринг ООД, 2010, с. 112], ISBN 978-954-921170-4-9</ref> |
||
| баща = |
| баща = |
||
| майка = |
| майка = |
||
Версия от 12:14, 3 ноември 2020
| Иван Стефанов Гешов | |
| български политик и дипломат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | българин |
| Учил в | Робърт колеж |
| Политика | |
| Партия | Народна партия |
| Народен представител в: VIII ОНС [1] | |
Иван Стефанов Гешов е български политик от Народната партия.[2]
Биография
Роден е на 15 март 1854 г. в Пловдив. Произхожда от големия възрожденски род Гешови. Завършва Робърт колеж в Цариград и следва в „Оуенс колидж“ в Манчестър.[2]
Наред със своя братовчед Иван Евстратиев Гешов той е сред водачите на Народната (съединистка) партия в Източна Румелия, където е депутат в Областното събрание, кмет на Пловдив (1880 – 1883) и председател на Постоянния комитет (1884 – 1885).[2]
След Съединението е дипломатически агент и пълномощен министър в Париж (1897 – 1901), Цариград (1901 – 1903, 1906 – 1909, 1914 – 1919), Виена (1904 – 1906), Берлин (1910 – 1913) и Берн (1919 – 1920). Той е представител в Османската империя в навечерието на кризата, довела до обявяването на независимостта на България през 1908 г.[2]
Умира на 24 април 1932 г. в София.[2]
Личният му архив се съхранява във фонд 1880К в Централен държавен архив. Той се състои от 155 архивни единици от периода 1865 – 1969 г.[2]
Вижте също
Източници
- ↑ Карайотов, Иван, Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следоосвобожденска България, Айтос и Бургас., Спринг ООД, 2010, с. 112, ISBN 978-954-921170-4-9
- ↑ а б в г д е Иван Стефанов Гешов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 15 февруари 2019 г. (на български)
| |||||||||||||||
| Георги Странски | → | председател на Постоянния комитет на Източна Румелия (1884 – 1885) | → | Георги Странски |