Стефан Стефанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
TedMBot (беседа | приноси)
м форматиране/правопис
Ред 28: Ред 28:
== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г., тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика „Мусала“ в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си – [[Георги Семерджиев]]. Умира на [[25 март]] [[1946]] г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 173, ISBN 954-528-790-X.</ref> През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, „Мусала“, както и „Семерджиев и сие“ са национализирани и преименувани.
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г., тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика „Мусала“ в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си – [[Георги Семерджиев]]. Умира на [[25 март]] [[1946]] г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 173, ISBN 954-528-790-X.</ref> През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, „Мусала“, както и „Семерджиев и сие“ са национализирани и преименувани.
[[Файл:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]]
[[Файл:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. От ляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]]


Личният му архив се съхранява във фонд 362К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 139 архивни единици от периода 1909 – 1936 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5091847 | заглавие=Стефан Георгиев Стефанов |достъп_дата = 16 февруари 2018 г|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |цитат= |език= bg}}</ref>
Личният му архив се съхранява във фонд 362К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 139 архивни единици от периода 1909 – 1936 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5091847 | заглавие=Стефан Георгиев Стефанов |достъп_дата = 16 февруари 2018 г|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |цитат= |език= bg}}</ref>

Версия от 15:21, 7 ноември 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Стефанов.

Стефан Стефанов
политик, индустриалец
Роден
Починал
25 март 1946 г. (69 г.)
София, България
Политика
Депутат
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   

Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов (1931 – 1934 г.).

Биография

Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г., тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика „Мусала“ в Самоков. През 1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си – Георги Семерджиев. Умира на 25 март 1946 г.[1] През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, „Мусала“, както и „Семерджиев и сие“ са национализирани и преименувани.

Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. От ляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 362К в Централен държавен архив. Той се състои от 139 архивни единици от периода 1909 – 1936 г.[2]

Политическа кариера

  • 1915 – 1918 г. – поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
  • 1915 – 1933 г. – член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
  • 1918 – 1920 г. – таен съветник на цар Борис III.
  • 1921 – 1926 г. – емигрант в Италия.
  • 1926 – 1933 г. – член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
  • 1926 – 1939 г. – народен представител.
  • 1931 – 1934 г. – министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.

В периода 1930 – 1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като Планът „Стефанов“.

Източници

  1. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 173, ISBN 954-528-790-X.
  2. Стефан Георгиев Стефанов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 16 февруари 2018 г. (на български)