Юрай Яношик: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Общи промени; козметични промени
Ред 5: Ред 5:
| описание =
| описание =
| портрет = Wladyslaw Skoczylas - Janosik.jpg
| портрет = Wladyslaw Skoczylas - Janosik.jpg
| портрет-описание = Юрай Яношик. [[Ксилография]] на полския гравьор [[Владислав Скочиляс]].
| портрет-описание = Юрай Яношик. [[Ксилография]] на полския гравьор [[Владислав Скочиляс]]
| роден-място = с. Терхова, [[Жилина (район)|Жилински район]], [[Словакия]]
| роден-място = с. Терхова, [[Жилина (район)|Жилински район]], [[Словакия]]
| починал-място = [[Липтовски Микулаш]], Словакия
| починал-място = [[Липтовски Микулаш]], Словакия
Ред 13: Ред 13:
}}
}}


'''Юрай Яношик''' ({{lang|sk|Juraj Jánošík}}; {{lang|hu|Jánosik György}}; {{lang|pl|Jerzy Janosik}}; 25 януари 1688, [[Терхова]] – 17 март 1713 г., Липтовски Микулаш) е легендарен [[Словакия|словашки]] разбойник.
'''Юрай Яношик''' ({{lang|sk|Juraj Jánošík}}; {{lang|hu|Jánosik György}}; {{lang|pl|Jerzy Janosik}}; 25 януари 1688, [[Терхова]] – 17 март 1713 г., Липтовски Микулаш) е легендарен [[Словакия|словашки]] разбойник и революционер.


== Биография ==
== Биография ==
Яношик е роден в богато селско семейство. През [[1706]] г. присъединява към [[куруци|куруцката]] армия на [[Ференц II Ракоци|Ференц Ракоци]], разбунтувал се против австрийската власт. След поражението ѝ край [[Тренчин]], служи в австрийската армия в гарнизона на Битчанския замък. Там се среща с разбойника Томаш Ухорчик и заедно с бандата му започва да краде коне и да ги продава в [[Полша]]. По-късно става водач на разбойниците. Заловен е през [[1712]] г., но подкупва охраната и успява да избяга. През [[1713]] г. е заловен отново в Кленовац.<ref>{{икона|cs}} [https://web.archive.org/web/20081202030044/http://www.ilcik.cz/tradice/janosik/ Jaká je pravda o Jánošíkovi a Ilčíkovi?]</ref> На 16 март 1713 г. Яношик е обвинен в многобройни грабежи, както и за убийството на свещеника Юрай Вентик, което не признава дори и след изтезания. На [[17 март]] 1713 г. е изпълнена смъртната му присъда чрез провесване за реброто.
Яношик е роден в богато селско семейство. През 1706 г. се присъединява към [[куруци|куруцката]] армия на [[Ференц II Ракоци|Ференц Ракоци]], разбунтувал се против австрийската власт.


След поражението ѝ край [[Тренчин]] служи в австрийската армия в гарнизона на Битчанския замък. Там се среща с разбойника Томаш Ухорчик и заедно с бандата му започва да краде коне и да ги продава в [[Полша]]. По-късно става водач на разбойници. Заловен е през 1712 г., но подкупва охраната и успява да избяга. Отново е заловен в Кленовац през 1713 г.<ref>{{икона|cs}} [https://web.archive.org/web/20081202030044/http://www.ilcik.cz/tradice/janosik/ Jaká je pravda o Jánošíkovi a Ilčíkovi?]</ref> На 16 март 1713 г. Яношик е обвинен в многобройни грабежи, както и за убийството на свещеника Юрай Вентик, което не признава дори и след изтезания. На [[17 март]] 1713 г. е изпълнена смъртната му присъда чрез провесване за реброто.
== Роля на национален герой ==

⚫
Според словашките легенди, Юрай Яношик с бандата си живее в горите между [[Жилина]] и [[Липтовски Микулаш]] и атакува оттам преминаващите пътници. Според полските легенди, той също така граби и в [[Полша]]. В [[Словакия]] Яношик носи аурата на [[Робин Худ]]. На него са посветени творби на класиците на словашката литература Ян Бото, Андрей Сладкович и Янко Крал, композитора Ян Цикер. Яношик е известен и в [[Чехия]] – чешкият класик [[Алоис Ирасек]] включва легендата за него в „Старинни чешки сказания“. Режисьорът Иржи Махен създава спектакъл за Яношик (главната роля играе чешкия поет Витеслав Незвал). Поляците го възприемат като своя [[Татри|татрански]] герой. Беларуският поет Максим Танк му посвещава свои стихове. Иля Еренбург в обръщението си към „чехословаците“ през ноември 1941 г. по московското радио казва: "В този тежък ден искам да ви кажа прости думи на надежда: ще се срещнем в свободна Прага ... ще се срещнем в Братислава ... Ще пеем песни за Яношик. Ще видим трицветния флаг над Храдчани.”.<ref>''Эренбург И.'' Война. М., 1942, с.256 – 257.</ref>
== Национален герой ==
⚫
Според словашките легенди Юрай Яношик с бандата си живее в горите между [[Жилина]] и [[Липтовски Микулаш]] и атакува оттам преминаващите пътници. Според полските легенди той също така граби и в [[Полша]]. В [[Словакия]] Яношик носи аурата на [[Робин Худ]]. На него са посветени творби на класиците на словашката литература Ян Бото, Андрей Сладкович и Янко Крал, композитора Ян Цикер. Яношик е известен и в [[Чехия]] – чешкият класик [[Алоис Ирасек]] включва легендата за него в „Старинни чешки сказания“. Режисьорът Иржи Махен създава спектакъл за Яношик (главната роля играе чешкият поет Витеслав Незвал). Поляците го възприемат като своя [[Татри|татрански]] герой. Беларуският поет Максим Танк му посвещава свои стихове.

[[Иля Еренбург]] в обръщението си към „чехословаците“ през ноември 1941 г. по московското радио казва: "В този тежък ден искам да ви кажа прости думи на надежда: ще се срещнем в свободна Прага..., ще се срещнем в Братислава... Ще пеем песни за Яношик. Ще видим трицветния флаг над Храдчани.”<ref>Эренбург И. „Война“. М., 1942, с. 256 – 257</ref>


Произведения, посветени на Яношик:
Произведения, посветени на Яношик:
* Първият пълнометражен словашки черно-бял филм „Яношик“ (1921).
* Първият пълнометражен словашки черно-бял филм „Яношик“ (1921)
* Чехословашки филми от 1935 и 1963 г.
* Чехословашки филми от 1935 и 1963 г.
* Едноименната опера от Ян Цикер (Братислава, 1954 г.)
* Едноименната опера от Ян Цикер (Братислава, 1954)
* Полски филм, 1974 г.
* Полски филм, 1974 г.
* Полски сериал, 1973 – 1974 г.
* Полски сериал, 1973 – 1974 г.
* Чехословашкият анимационен сериал „Разбойникът Юрко“ (1976 г.).
* Чехословашки анимационен сериал „Разбойникът Юрко“ (1976)
* Балада за деца от Маргарита Фигули (1980 г.).
* Балада за деца от Маргарита Фигули (1980)
* Филмът „Яношик: Истинска история“ (2009 г.), съвместна продукция на Словакия, Полша и Чехия.
* Филмът „Яношик: Истинска история“ (2009), съвместна продукция на Словакия, Полша и Чехия


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />


{{СОРТКАТ:Яношик, Юрай}}
[[Категория:История на Словакия]]
[[Категория:История на Словакия]]
[[Категория:Революционери]]
[[Категория:Престъпници]]
[[Категория:Словаци]]
[[Категория:Екзекутирани хора]]

Версия от 21:03, 9 ноември 2020

Юрай Яношик
Юрай Яношик. Ксилография на полския гравьор Владислав Скочиляс
Юрай Яношик. Ксилография на полския гравьор Владислав Скочиляс
Роден
Починал
17 март 1713 г. (25 г.)
Семейство
Уебсайтjurojanosik.com
Юрай Яношик в Общомедия

Юрай Яношик (на словашки: Juraj Jánošík; на унгарски: Jánosik György; на полски: Jerzy Janosik; 25 януари 1688, Терхова – 17 март 1713 г., Липтовски Микулаш) е легендарен словашки разбойник и революционер.

Биография

Яношик е роден в богато селско семейство. През 1706 г. се присъединява към куруцката армия на Ференц Ракоци, разбунтувал се против австрийската власт.

След поражението ѝ край Тренчин служи в австрийската армия в гарнизона на Битчанския замък. Там се среща с разбойника Томаш Ухорчик и заедно с бандата му започва да краде коне и да ги продава в Полша. По-късно става водач на разбойници. Заловен е през 1712 г., но подкупва охраната и успява да избяга. Отново е заловен в Кленовац през 1713 г.[1] На 16 март 1713 г. Яношик е обвинен в многобройни грабежи, както и за убийството на свещеника Юрай Вентик, което не признава дори и след изтезания. На 17 март 1713 г. е изпълнена смъртната му присъда чрез провесване за реброто.

Национален герой

Според словашките легенди Юрай Яношик с бандата си живее в горите между Жилина и Липтовски Микулаш и атакува оттам преминаващите пътници. Според полските легенди той също така граби и в Полша. В Словакия Яношик носи аурата на Робин Худ. На него са посветени творби на класиците на словашката литература Ян Бото, Андрей Сладкович и Янко Крал, композитора Ян Цикер. Яношик е известен и в Чехия – чешкият класик Алоис Ирасек включва легендата за него в „Старинни чешки сказания“. Режисьорът Иржи Махен създава спектакъл за Яношик (главната роля играе чешкият поет Витеслав Незвал). Поляците го възприемат като своя татрански герой. Беларуският поет Максим Танк му посвещава свои стихове.

Иля Еренбург в обръщението си към „чехословаците“ през ноември 1941 г. по московското радио казва: "В този тежък ден искам да ви кажа прости думи на надежда: ще се срещнем в свободна Прага..., ще се срещнем в Братислава... Ще пеем песни за Яношик. Ще видим трицветния флаг над Храдчани.”[2]

Произведения, посветени на Яношик:

  • Първият пълнометражен словашки черно-бял филм „Яношик“ (1921)
  • Чехословашки филми от 1935 и 1963 г.
  • Едноименната опера от Ян Цикер (Братислава, 1954)
  • Полски филм, 1974 г.
  • Полски сериал, 1973 – 1974 г.
  • Чехословашки анимационен сериал „Разбойникът Юрко“ (1976)
  • Балада за деца от Маргарита Фигули (1980)
  • Филмът „Яношик: Истинска история“ (2009), съвместна продукция на Словакия, Полша и Чехия

Източници

  1. ↑ ((cs)) Jaká je pravda o Jánošíkovi a Ilčíkovi?
  2. ↑ Эренбург И. „Война“. М., 1942, с. 256 – 257
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юрай_Яношик&oldid=10548130“.