Батошево: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -\n\*([0-9А-Яа-яa-zA-Z]) +\n* \1); козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Батòшево''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Севлиево]], [[област Габрово]]. |
||
== География == |
|||
Село Батошево се намира на около 19 km запад-северозападно от центъра на град [[Габрово]] и 13 km южно от град [[Севлиево]]. Разположено е в [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], в северните подножия на [[Черновръшки рид]], край река [[Росица (река)|Росица]], чиито извивки следва по цялото си протежение. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са преобладаващо [[сиви горски почви|сиви горски]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 1, стр. 225, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1978]] г.</ref> [[Надморска височина|Надморската височина]] при сградата на кметството е около 285 m, на запад и север от него нараства до около 300 – 310 m, а в североизточния край на селото в близост с реката намалява до около 250 m. |
|||
През селото минава третокласният [[републикански път III-6072]], който на югозапад води до град [[Априлци]], а на североизток – до връзка преди село [[Горна Росица]] с третокласния [[републикански път III-4402]]. |
|||
В землището на Батошево има два микроязовира.<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Батошево, поземлени имоти 02885.166.60 и 02885.60.30]</ref> |
|||
Населението на село Батошево, наброявало 428 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към [[1934]] г. и 994 към [[1985]] г., намалява до 553 към [[2011]] г. и към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 563 души.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=169&ezik=bul Справка за населението на с. Батошево, общ. Севлиево, обл. Габрово]</ref> |
|||
== История == |
== История == |
||
Ред 33: | Ред 42: | ||
* [[Йоаким Бакалов]] (1860 – 1952), български богослов<ref>[http://synpress-classic.dveri.bg/20-2003/bakalov.htm Първият ректор – Йоаким Бакалов]</ref> |
* [[Йоаким Бакалов]] (1860 – 1952), български богослов<ref>[http://synpress-classic.dveri.bg/20-2003/bakalov.htm Първият ректор – Йоаким Бакалов]</ref> |
||
* [[Недю Александров]] (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора<ref>[http://novini.stara-zagora.org/на-този-ден-в-стара-загора-30-октомври-n14364.html За Недю Александров]</ref> |
* [[Недю Александров]] (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора<ref>[http://novini.stara-zagora.org/на-този-ден-в-стара-загора-30-октомври-n14364.html За Недю Александров]</ref> |
||
* Атанас Минчов (около 1810 |
* Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 21:07, 9 ноември 2020
Батошево | |
Църквата и часовниковата кула в Батошево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 845 души[1] (15 март 2024 г.) 38,2 души/km² |
Землище | 22.145 km² |
Надм. височина | 340 m |
Пощ. код | 5470 |
Тел. код | 067303 |
МПС код | ЕВ |
ЕКАТТЕ | 02885 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Габрово |
Община – кмет | Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Батошево Росица Георгиева (ГЕРБ) |
Батошево в Общомедия |
Батòшево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.
География
Село Батошево се намира на около 19 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 13 km южно от град Севлиево. Разположено е в Средния Предбалкан, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Росица, чиито извивки следва по цялото си протежение. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.[2] Надморската височина при сградата на кметството е около 285 m, на запад и север от него нараства до около 300 – 310 m, а в североизточния край на селото в близост с реката намалява до около 250 m.
През селото минава третокласният републикански път III-6072, който на югозапад води до град Априлци, а на североизток – до връзка преди село Горна Росица с третокласния републикански път III-4402.
В землището на Батошево има два микроязовира.[3]
Населението на село Батошево, наброявало 428 души при преброяването към 1934 г. и 994 към 1985 г., намалява до 553 към 2011 г. и към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 563 души.[4]
История
Село Батошево е известно с Батошевските манастири в Балкана.
На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При потушаване на Априлското въстание малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Икономика
В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия.
ВЕЦ „Батошево“ (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изграден от този Синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец.
Културни и природни забележителности
- Батошевски манастир „Успение Богородично“ – мъжки
- Батошевски манастир „Въведение Богородично“ – девически
Личности
- Родени в Батошево
- Йоаким Бакалов (1860 – 1952), български богослов[6]
- Недю Александров (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора[7]
- Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия "България", том 1, стр. 225, Издателство на БАН, София, 1978 г.
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Батошево, поземлени имоти 02885.166.60 и 02885.60.30
- ↑ Справка за населението на с. Батошево, общ. Севлиево, обл. Габрово
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Първият ректор – Йоаким Бакалов
- ↑ За Недю Александров