Батошево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 28: Ред 28:


== История ==
== История ==
=== Антични находки ===
На височината „Градът" край селото има следи от [[Античност|късноантична]] крепост от [[5 век|V]] – [[VI век]], възстановявана през [[13 век|XIII]] – [[XIV век]].<ref name=ЕБ/>
На височината „Градът" край селото има следи от [[Античност|късноантична]] крепост от [[5 век|V]] – [[VI век]], възстановявана през [[13 век|XIII]] – [[XIV век]].<ref name=ЕБ/>


=== Средновековие и османско владичество ===
Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в [[Батошевски надпис|Батошевския надпис]] от времето на цар [[Михаил II Асен]]. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на [[XV век]]. Отбелязано е и в документи от [[1579]] г., [[1618]] г. и [[1638]] г. През втората половина на [[XIX век]] в селото настъпва икономически разцвет, развиват се [[Животновъдство|скотовъдството]] и [[бубарство]]то; в [[1874]] г. има 313 къщи. През [[1875]] г. е основан революционен комитет. След избухване на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 г. населението на Батошево въстава на 4 май; въстаниците с група от четата на [[Цанко Дюстабанов]] формират бойна част и водят сражения с нападащия ги [[башибозук]]. На 6 май, след героична съпротива, селото е превзето и опожарено, избити са мнозина.<ref name=ЕБ/> Малка част от населението се спасява, като избягва в [[Стара планина|Балкана]]. Опожарен е и [[Батошевски манастир „Успение Богородично“|Батошевския манастир]].
Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в [[Батошевски надпис|Батошевския надпис]] от времето на цар [[Михаил II Асен]]. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на [[XV век]]. Отбелязано е и в документи от [[1579]] г., [[1618]] г. и [[1638]] г. През втората половина на [[XIX век]] в селото настъпва икономически разцвет, развиват се [[Животновъдство|скотовъдството]] и [[бубарство]]то; в [[1874]] г. има 313 къщи. В Батошево има [[килийно училище]] от 1845 г., през 1861 г. е построена сграда за ново училище.<ref name=ЕБ/>


През [[1875]] г. е основан революционен комитет. След избухване на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 г. населението на Батошево въстава на 4 май; въстаниците с група от четата на [[Цанко Дюстабанов]] формират бойна част и водят сражения с нападащия ги [[башибозук]]. На 6 май, след героична съпротива, селото е превзето и опожарено, избити са мнозина.<ref name=ЕБ/> Малка част от населението се спасява, като избягва в [[Стара планина|Балкана]]. Опожарен е и [[Батошевски манастир „Успение Богородично“|Батошевския манастир]]. В селото има паметник на загиналите в Априлското въстание.
Населението на Батошево участва и в [[Юнско въстание|Юнското въстани]]е от 1923 г. Заедно с въстаници от близките селища охраняват Севлиево. Ha 11 и 12 юни участват в боя при Капитандере към Велико Търново. Разпръснати са от редовна войска.<ref name=ЕБ/>


=== Следосвобожденски период ===
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref>


Населението на Батошево участва в [[Юнско въстание|Юнското въстани]]е от 1923 г. Заедно с въстаници от близките селища охраняват Севлиево. Ha 11 и 12 юни участват в боя при Капитандере към Велико Търново. Разпръснати са от редовна войска.<ref name=ЕБ/>

=== Архивна документация ===
Във фондовете на Държавния архив Габрово<ref>[http://www.archives.government.bg/109-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове]</ref> се съхраняват документи от съответни периоди на/за:
Във фондовете на Държавния архив Габрово<ref>[http://www.archives.government.bg/109-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове]</ref> се съхраняват документи от съответни периоди на/за:
* Списък на фондове от масив „K“:
* Списък на фондове от масив „K“:
:– Батошевски мъжки манастир „Св. Богородица“ – с. Батошево, Габровско; фонд 275K; 1875 – 1948;
:– Батошевски мъжки манастир „Св. Богородица“ – с. Батошево, Габровско; фонд 275K; 1875 – 1948;
:– Народно читалище „Самопомощ“ – с. Батошево, Габровско; фонд 394K; 1930 – 1944;
:– Народно читалище „Самопомощ“ – с. Батошево, Габровско; фонд 394K; 1930 – 1944;
:– [[Потребителни кооперации||Кредитна кооперация]] „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 447K; 1909 – 1944;
:– [[Потребителни кооперации|Кредитна кооперация]] „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 447K; 1909 – 1944;
:– Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 639K; 1886 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя:
:– Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 639K; 1886 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя:
::> Народно основно училище (1934 – 1944)
::> Народно основно училище (1934 – 1944)
Ред 49: Ред 55:
:– Старопиталище „Нов живот“ – с. Батошево, Габровско; фонд 846K; 1923 – 1932;
:– Старопиталище „Нов живот“ – с. Батошево, Габровско; фонд 846K; 1923 – 1932;
* Списък на фондове от масив „С“:
* Списък на фондове от масив „С“:
:– Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско; фонд 209; 1948 – 1996; Промени в наименованието на фондообразувателя:
:– Държавно индустриално предприятие (ДИП) „[[Митко Палаузов]]“ – с. Батошево, Габровско; фонд 209; 1948 – 1996; Промени в наименованието на фондообразувателя:
::> Горско индустриално поделение – с. Стоките, Габровско (1949 – 1955);
::> Горско индустриално поделение – с. [[Стоките]], Габровско (1949 – 1955);
::> Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско (1955 – 1970);
::> Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско (1955 – 1970);
::> Завод „Митко Палаузов“ (1971 – 1976);
::> Завод „Митко Палаузов“ (1971 – 1976);
Ред 82: Ред 88:
::> Животновъдно-растителна бригада (1984 – 1987);
::> Животновъдно-растителна бригада (1984 – 1987);
::> Селскостопанска бригада (1988 – 1990).
::> Селскостопанска бригада (1988 – 1990).

== Обществени институции ==
Село Батошево към 2020 г. е център на ''кметство Батошево''<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20000681&ezik=bul Справка за събитията за кметство Батошево]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/1502 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Батошево]</ref>, което обхваща селата Батошево, [[Карамичевци]] и [[Кастел (село)|Кастел]].

В село Батошево към 2020 г. има:
* действащо читалище „Помощ – 1881“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1625&reg_num=1829 Детайлна информация за читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=67951 Информационна карта за 2019 г., читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово]</ref>
* църква „[[Свети Димитър]]“;<ref>[https://bg-patriarshia.bg/turnovo-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико-Търновска епархия, Храмове, Батошево]</ref>
* [[пощенска станция]].<ref>[https://www.bgpost.bg/bg/312 Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5470 Батошево]</ref>


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
* [[Батошевски манастир „Успение Богородично“]] – мъжки
* [[Батошевски манастир „Успение Богородично“]] – мъжки
* [[Батошевски манастир „Въведение Богородично“]] – девически
* [[Батошевски манастир „Въведение Богородично“]] – девически
* Паметник на един офицерски кандидат, 7 подофицера и 33 редници, загинали в [[Балканска война|Балканските войни 1912 – 1913 г.]] и в [[Първа световна война|Първата световна война 1914 – 1918 г.]]<ref>[http://www.militarymuseum.bg/Pages/Electronic%20records%20and%20catalogs/Military%20register/military_register.html НВИМ > Електронни регистри и каталози > Регистърът на Военните паметници; област Габрово, село Батошево]</ref>


== Личности ==
== Личности ==
Ред 91: Ред 106:
* [[Йоаким Бакалов]] (1860 – 1952), български богослов<ref>[http://synpress-classic.dveri.bg/20-2003/bakalov.htm Първият ректор – Йоаким Бакалов]</ref>
* [[Йоаким Бакалов]] (1860 – 1952), български богослов<ref>[http://synpress-classic.dveri.bg/20-2003/bakalov.htm Първият ректор – Йоаким Бакалов]</ref>
* [[Недю Александров]] (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора<ref>[http://novini.stara-zagora.org/на-този-ден-в-стара-загора-30-октомври-n14364.html За Недю Александров]</ref>
* [[Недю Александров]] (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора<ref>[http://novini.stara-zagora.org/на-този-ден-в-стара-загора-30-октомври-n14364.html За Недю Александров]</ref>
* Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник.
* Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. [[Гумощник]].


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 98: Ред 113:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [https://drumivdumi.com/батошевските-манастири/ Друми в думи, ''Батошевските манастири – две стари български светини в полите на Балкана'']
* [https://drumivdumi.com/батошевските-манастири/ Друми в думи, ''Батошевските манастири – две стари български светини в полите на Балкана'']
* [https://opoznai.bg/view/pametnik-na-zaginalite-v-aprilskoto-vastanie-s-batoshevo Опознай.bg, ''Паметник на загиналите в Априлското въстание – с. Батошево'']


{{мъниче|селище в България}}
{{мъниче|селище в България}}

Версия от 20:51, 10 ноември 2020

Батошево
Църквата и часовниковата кула в Батошево
Църквата и часовниковата кула в Батошево
Общи данни
Население845 души[1] (15 март 2024 г.)
38,2 души/km²
Землище22.145 km²
Надм. височина340 m
Пощ. код5470
Тел. код067303
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ02885
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Батошево
Росица Георгиева
(ГЕРБ)
Батошево в Общомедия

Батòшево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

География

Село Батошево се намира на около 19 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 13 km южно от град Севлиево. Разположено е в Средния Предбалкан, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Росица, чиито извивки следва по цялото си протежение. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.[2] Надморската височина при сградата на кметството е около 285 m, на запад и север от нея нараства до около 300 – 310 m, а в североизточния край на селото в близост с реката намалява до около 250 m.

През селото минава третокласният републикански път III-6072, който на югозапад води до град Априлци, а на североизток – до връзка преди село Горна Росица с третокласния републикански път III-4402.

В землището на Батошево има два микроязовира.[3]

Населението на село Батошево, наброявало 428 души при преброяването към 1934 г., нараства до 994 към 1985 г., намалява до 553 към 2011 г. и към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 563 души.[4]

Икономика

В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия.

ВЕЦ „Батошево“ (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изградена от този Синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец.

История

Антични находки

На височината „Градът" край селото има следи от късноантична крепост от V – VI век, възстановявана през XIII – XIV век.[2]

Средновековие и османско владичество

Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в Батошевския надпис от времето на цар Михаил II Асен. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на XV век. Отбелязано е и в документи от 1579 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XIX век в селото настъпва икономически разцвет, развиват се скотовъдството и бубарството; в 1874 г. има 313 къщи. В Батошево има килийно училище от 1845 г., през 1861 г. е построена сграда за ново училище.[2]

През 1875 г. е основан революционен комитет. След избухване на Априлското въстание от 1876 г. населението на Батошево въстава на 4 май; въстаниците с група от четата на Цанко Дюстабанов формират бойна част и водят сражения с нападащия ги башибозук. На 6 май, след героична съпротива, селото е превзето и опожарено, избити са мнозина.[2] Малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана. Опожарен е и Батошевския манастир. В селото има паметник на загиналите в Априлското въстание.

Следосвобожденски период

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Населението на Батошево участва в Юнското въстание от 1923 г. Заедно с въстаници от близките селища охраняват Севлиево. Ha 11 и 12 юни участват в боя при Капитандере към Велико Търново. Разпръснати са от редовна войска.[2]

Архивна документация

Във фондовете на Държавния архив Габрово[6] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:

  • Списък на фондове от масив „K“:
– Батошевски мъжки манастир „Св. Богородица“ – с. Батошево, Габровско; фонд 275K; 1875 – 1948;
– Народно читалище „Самопомощ“ – с. Батошево, Габровско; фонд 394K; 1930 – 1944;
Кредитна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 447K; 1909 – 1944;
– Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 639K; 1886 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Народно основно училище (1934 – 1944)
> Народна смесена прогимназия (1915 – 1934)
> Народно начално училище (1879 – 1915);
– Местна земеделско-стопанска задруга – с. Батошево, Габровско; фонд 743K; 1937 – 1950;
– Електрическо кооперативно дружество „1876 г.“ – с. Батошево, Габровско; фонд 844K; 1921 – 1948;
– Старопиталище „Нов живот“ – с. Батошево, Габровско; фонд 846K; 1923 – 1932;
  • Списък на фондове от масив „С“:
– Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско; фонд 209; 1948 – 1996; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Горско индустриално поделение – с. Стоките, Габровско (1949 – 1955);
> Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско (1955 – 1970);
> Завод „Митко Палаузов“ (1971 – 1976);
> Дървообработващ завод „Митко Палаузов“ (1976 – 1990);
> Дружество с ограничена отговорност „Батой“ (1990 – 1991);
> Еднолично дружество с ограничена отговорност „Батой – МП“ (1991 – 1996);
> Еднолично акционерно дружество „Батой – МП“ (1996 – 1997);
> Акционерно дружество „Батой – МП“ (1997 – 2000);
– Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Амбалажна фабрика“ – с. Батошево, Габровско; фонд 249; 1949 – 1950; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Горско индустриално поделение „Кадемлия“ (1948 – 1949);
> Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Амбалажна фабрика“ (1949 – 1950);
– Държавно горско стопанство – с. Батошево, Габровско; фонд 407; 1947 – 1951; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Ревирно[7] лесничейство (1944 – 1947);
> Държавно горско стопанство (1948 – 1951);
– Народно читалище „Младежки труд“ – с. Батошево, Габровско; фонд 762; 1932 – 1973;
Потребителна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 907; 1936 – 1976; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Потребителна кооперация „Помогни си сам“ (1958 – 1976);
> Селкооп „Помогни си сам“ (1952 – 1958);
> Всестранна кооперация „Помогни си сам“ (1948 – 1952);
> Кредитна кооперация „Помогни си сам“ (1944 – 1948);
– Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 1236; 1923 – 2006; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Народно основно училище (1944 – 1991);
> Основно училище „Кирил и Методий“ (1991 – 1992);
> Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ (1992 – 2006);
– Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско; фонд 1246; 1957 – 2016; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Дом за лица с тежки телесни и душевни недъзи – с. Жълтеш, Габровско (1956 – 1960);
> Дом за мъже с душевни недъзи – с. Жълтеш, Габровско (1961 – 1962);
> Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско (1962 – 2000);
> Дом за възрастни с умствена изостаналост – с. Батошево, Габровско (2000–);
– Селскостопанска бригада – с. Батошево, Габровско; фонд 1402; 1958 – 1990; Промени в наименованието на фондообразувателя:
> Животновъдно-растителна бригада (1984 – 1987);
> Селскостопанска бригада (1988 – 1990).

Обществени институции

Село Батошево към 2020 г. е център на кметство Батошево[8][9], което обхваща селата Батошево, Карамичевци и Кастел.

В село Батошево към 2020 г. има:

Културни и природни забележителности

Личности

Родени в Батошево
  • Йоаким Бакалов (1860 – 1952), български богослов[15]
  • Недю Александров (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора[16]
  • Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д Енциклопедия "България", том 1, стр. 225, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  3. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Батошево, поземлени имоти 02885.166.60 и 02885.60.30, към 2020 г.
  4. Справка за населението на с. Батошево, общ. Севлиево, обл. Габрово
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
  7. Според т. 8 от § 1 в Допълнителните разпоредби на Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, „ревир“ е ограничена горска площ от трайни естествени граници, инструментално измерени на терена.
  8. Справка за събитията за кметство Батошево
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Батошево
  10. Детайлна информация за читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово
  11. Информационна карта за 2019 г., читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово
  12. Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико-Търновска епархия, Храмове, Батошево
  13. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5470 Батошево
  14. НВИМ > Електронни регистри и каталози > Регистърът на Военните паметници; област Габрово, село Батошево
  15. Първият ректор – Йоаким Бакалов
  16. За Недю Александров

Външни препратки