Батошево

Батошево
Църквата и часовниковата кула в Батошево
Батошево 42.909182, 25.084935 Батошево
Общи данни
Население	845 души (15 март 2024 г.) 38,2 души/km²
Землище	22.145 km²
Надм. височина	340 m
Пощ. код	5470
Тел. код	067303
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	02885
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община    – кмет	Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Батошево Росица Георгиева (ГЕРБ)
Батошево в Общомедия

Батòшево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

География

Село Батошево се намира на около 19 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 13 km южно от град Севлиево. Разположено е в Средния Предбалкан, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Росица, чиито извивки следва по цялото си протежение. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски. Надморската височина при сградата на кметството е около 285 m, на запад и север от нея нараства до около 300 – 310 m, а в североизточния край на селото в близост с реката намалява до около 250 m.

През селото минава третокласният републикански път III-6072, който на югозапад води до град Априлци, а на североизток – до връзка преди село Горна Росица с третокласния републикански път III-4402.

В землището на Батошево има два микроязовира.

Населението на село Батошево, наброявало 428 души при преброяването към 1934 г., нараства до 994 към 1985 г., намалява до 553 към 2011 г. и към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 563 души.

Икономика

В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия.

ВЕЦ „Батошево“ (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изградена от този Синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец.

История

Антични находки

На височината „Градът" край селото има следи от късноантична крепост от V – VI век, възстановявана през XIII – XIV век.

Средновековие и османско владичество

Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в Батошевския надпис от времето на цар Михаил II Асен. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на XV век. Отбелязано е и в документи от 1579 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XIX век в селото настъпва икономически разцвет, развиват се скотовъдството и бубарството; в 1874 г. има 313 къщи. В Батошево има килийно училище от 1845 г., през 1861 г. е построена сграда за ново училище.

През 1875 г. е основан революционен комитет. След избухване на Априлското въстание от 1876 г. населението на Батошево въстава на 4 май; въстаниците с група от четата на Цанко Дюстабанов формират бойна част и водят сражения с нападащия ги башибозук. На 6 май, след героична съпротива, селото е превзето и опожарено, избити са мнозина. Малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана. Опожарен е и Батошевския манастир. В селото има паметник на загиналите в Априлското въстание.

Следосвобожденски период

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Населението на Батошево участва в Юнското въстание от 1923 г. Заедно с въстаници от близките селища охраняват Севлиево. Ha 11 и 12 юни участват в боя при Капитандере към Велико Търново. Разпръснати са от редовна войска.

Архивна документация

Във фондовете на Държавния архив Габрово се съхраняват документи от съответни периоди на/за:

• Списък на фондове от масив „K“:

– Батошевски мъжки манастир „Св. Богородица“ – с. Батошево, Габровско; фонд 275K; 1875 – 1948;

– Народно читалище „Самопомощ“ – с. Батошево, Габровско; фонд 394K; 1930 – 1944;

– Кредитна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 447K; 1909 – 1944;

– Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 639K; 1886 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя:

> Народно основно училище (1934 – 1944)

> Народна смесена прогимназия (1915 – 1934)

> Народно начално училище (1879 – 1915);

– Местна земеделско-стопанска задруга – с. Батошево, Габровско; фонд 743K; 1937 – 1950;

– Електрическо кооперативно дружество „1876 г.“ – с. Батошево, Габровско; фонд 844K; 1921 – 1948;

– Старопиталище „Нов живот“ – с. Батошево, Габровско; фонд 846K; 1923 – 1932;

• Списък на фондове от масив „С“:

– Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско; фонд 209; 1948 – 1996; Промени в наименованието на фондообразувателя:

> Горско индустриално поделение – с. Стоките, Габровско (1949 – 1955);

> Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско (1955 – 1970);

> Завод „Митко Палаузов“ (1971 – 1976);

> Дървообработващ завод „Митко Палаузов“ (1976 – 1990);

> Дружество с ограничена отговорност „Батой“ (1990 – 1991);

> Еднолично дружество с ограничена отговорност „Батой – МП“ (1991 – 1996);

> Еднолично акционерно дружество „Батой – МП“ (1996 – 1997);

> Акционерно дружество „Батой – МП“ (1997 – 2000);

– Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Амбалажна фабрика“ – с. Батошево, Габровско; фонд 249; 1949 – 1950; Промени в наименованието на фондообразувателя:

> Горско индустриално поделение „Кадемлия“ (1948 – 1949);

> Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Амбалажна фабрика“ (1949 – 1950);

– Държавно горско стопанство – с. Батошево, Габровско; фонд 407; 1947 – 1951; Промени в наименованието на фондообразувателя:

> Ревирно лесничейство (1944 – 1947);

> Държавно горско стопанство (1948 – 1951);

– Народно читалище „Младежки труд“ – с. Батошево, Габровско; фонд 762; 1932 – 1973;

– Потребителна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 907; 1936 – 1976; Промени в наименованието на фондообразувателя:

> Потребителна кооперация „Помогни си сам“ (1958 – 1976);

> Селкооп „Помогни си сам“ (1952 – 1958);

> Всестранна кооперация „Помогни си сам“ (1948 – 1952);

> Кредитна кооперация „Помогни си сам“ (1944 – 1948);

– Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 1236; 1923 – 2006; Промени в наименованието на фондообразувателя:

> Народно основно училище (1944 – 1991);

> Основно училище „Кирил и Методий“ (1991 – 1992);

> Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ (1992 – 2006);

– Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско; фонд 1246; 1957 – 2016; Промени в наименованието на фондообразувателя:

> Дом за лица с тежки телесни и душевни недъзи – с. Жълтеш, Габровско (1956 – 1960);

> Дом за мъже с душевни недъзи – с. Жълтеш, Габровско (1961 – 1962);

> Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско (1962 – 2000);

> Дом за възрастни с умствена изостаналост – с. Батошево, Габровско (2000–);

– Селскостопанска бригада – с. Батошево, Габровско; фонд 1402; 1958 – 1990; Промени в наименованието на фондообразувателя:

> Животновъдно-растителна бригада (1984 – 1987);

> Селскостопанска бригада (1988 – 1990).

Обществени институции

Село Батошево към 2020 г. е център на кметство Батошево, което обхваща селата Батошево, Карамичевци и Кастел.

В село Батошево към 2020 г. има:

• действащо читалище „Помощ – 1881“;
• църква „Свети Димитър“;
• пощенска станция.

Културни и природни забележителности

• Батошевски манастир „Успение Богородично“ – мъжки
• Батошевски манастир „Въведение Богородично“ – девически
• Паметник на един офицерски кандидат, 7 подофицера и 33 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г.

Личности

Родени в Батошево

• Йоаким Бакалов (1860 – 1952), български богослов.
• Недю Александров (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора.
• Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник.
• Димитър Попкръстев (1888 – 1970) – Занимава се с краеведческа дейност – написва история на родното си село.

Външни препратки

• Друми в думи, Батошевските манастири – две стари български светини в полите на Балкана
• Опознай.bg, Паметник на загиналите в Априлското въстание – с. Батошево

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.