Тополница (област Кюстендил): Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Ръчна отмяна Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
| изт-дължина = 23.133 |
| изт-дължина = 23.133 |
||
| площ = 19,409 |
| площ = 19,409 |
||
}} |
}} |
||
'''Тополница''' е [[ |
'''Тополница''' е [[село]] в [[Западна България]]. То се намира в [[община Дупница]], [[област Кюстендил]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 01:41, 19 ноември 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.
| Тополница | |
 Изглед към село Тополница | |
  Тополница  Тополница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 142 души[1] (15 март 2024 г.) 7,35 души/km² |
| Землище | 19,409 km² |
| Надм. височина | 654 m |
| Пощ. код | 2619 |
| Тел. код | 07033 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 72758 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Дупница Първан Дангов (БСП за България; 6 ноември 2023) |
| Тополница в Общомедия | |
Тополница е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.
География
Село Тополница се намира във Верила планина по поречието на река Тополница. Отстои на 18 км североизточно от град Дупница.
История
Образувано е по времето на османското владичество вероятно около видни и около турски чифлик, където българите са използвани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията, управител на Дупнишката кааза. Мястото, където е бил, се нарича „Чифлико“. След Кримската война (1853-1856 г.) тук се заселват и черкези. На турски език за село с име Тополниче се съобщава в документ от 1576 г. В землището на село Тополница по време на Османското владичество е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност „Видните“. Освен това тук е имало и няколко воденици-караджейки. През годината, когато е завършен храмът, в селото е имало 97 къщи и 480 жители. През същата година е изградено и училището.
Религии
Културни и природни забележителности
Църквата „Свети Никола“
Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източния дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. Милош Яковлев заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“.[2]
Редовни събития
- Събор – Първата събота на месец Май
Бележки
| ||||||||
