Атанас Скатов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gio10X (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Премахната редакция 10563563 на Gio10X (б.) Личните сайтове не са източник
Етикет: Връщане
Ред 51: Ред 51:
- Почетен знак на БТС за особени заслуги<ref>[https://www.btsbg.org/novini/za-peta-poredna-godina-bts-vrchi-godishnite-nagradi-za-2019-godina www.btsbg.org]</ref>
- Почетен знак на БТС за особени заслуги<ref>[https://www.btsbg.org/novini/za-peta-poredna-godina-bts-vrchi-godishnite-nagradi-za-2019-godina www.btsbg.org]</ref>


През 2020 г. Атанас Скатов изадава 7-мата си книга: „Седемте континентални първенци“<ref>[https://varhove.com/wordpress/atanas-skatov-izdava-7-mata-si-kniga-sedemte-kontinentalni-parvenci/varhove.com]</ref> <ref>СЕДЕМТЕ КОНТИНЕНТАЛНИ ПЪРВЕНЦИ https://atanasskatov.com/knigi/</ref>
През 2020 г. Атанас Скатов изадава 7-мата си книга: „Седемте континентални първенци“<ref>[https://varhove.com/wordpress/atanas-skatov-izdava-7-mata-si-kniga-sedemte-kontinentalni-parvenci/ varhove.com]</ref>


== Научна дейност ==
== Научна дейност ==

Версия от 11:36, 25 ноември 2020

Атанас Скатов
Атанас Скатов, Базов лагер Макалу, 5700 м, 24 май 2016 г.
Атанас Скатов, Базов лагер Макалу, 5700 м, 24 май 2016 г.

Роден
Атанас Георгиев Скатов
Починал
5 февруари 2021 г. (42 г.)

Националност България
Работилагроном по растителна защита, алпинист
Алпинизъм
Активен период2012 -
Семейство
Деца1

Уебсайтwww.atanasskatov.com
Атанас Скатов в Общомедия

Атанас Георгиев Скатов (Димитров до 2009 г.) е български алпинист, веган, агроном по растителна защита. Той е първият алпинист, обявил, че е веган, който е изкачил Еверест[1]. Изкачил е десет върха над 8000 метра (един от тях без допълнителен кислород, три от тях без личен Шерпа).[2][3] Скатов е първият българин, изкачил седемте континентални първенци (т. нар. Седем върха /Seven Summits) (2013 – 2017).[4]

Биография

Атанас Скатов (Димитров до 2009 г.) е роден на 11 март 1978 г. в Сливен. От 1-ви до 12-и клас танцува български народни танци в представителния за града детски ансамбъл Тракийче.[5] Учи в гимназията по електроника и електротехника. Завършва Аграрен университет Пловдив през 2001 г. като магистър по растителна защита, първенец на випуска.[6] По време на следването си печели два конкурса за стипендии по Еразмус/Сократес и Темпус и следва два семестъра 1999 и 2000 г. в Хумболтовия университет в Берлин, Германия, а от 2001 до 2004 г. е редовен докторант там в две катедри – градинарство и фитомедицина (растителна защита). През февруари 2005 г. защитава докторат на тема: „Интегрирано производство на домати (Lycop­er­si­con escu­len­tum) в оранжерия при особено внимание към интегрираната и биологичната борба срещу оранжерийната белокрилка (Tri­aleu­rodes vapo­rar­i­o­rum Westwood)“.[7]

Има един син, роден 2009 г.

До лятото на 2010 г. Скатов не е ходил по планините и не е тренирал спорт. След това три поредни години (2010, 2011 и 2012) преминава маршрута Ком – Емине; включва се и в състезания по планинско колоездене.[8]

Атанас Скатов решава да стане веган от 2012 г. и да изследва този начин на хранене, изкачвайки най-високите върхове на света за тестване на физическите и психическите показатели, защото височинният алпинизъм е занимание, което в много висока степен натоварва тялото и психиката.[9]

През 2013 г. изкачва два петхилядника (Ухуру и Елбрус), пробва се и на шестхилядник (Аконкагуа) и седемхилядник (вр. Ленин), като максималната достигната височина е 6900 м по склона на 7134-метровия вр. Ленин. През 2014 г. стъпва на осемхилядник – Еверест. Скатов не е карал курс по алпинизъм; в тази и в следващите експедиции използва услугите на носачи и допълнителен кислород. Самият той до 2018 г. не се нарича алпинист.[10] През същата 2014 г. изкачва и първенците на Антарктида и Австралия (версия Карстенс).

През 2015 г. излиза първата му книга „Еверест. Богинята Майка на вселената“[11]. Заедно с книгата излиза и първият му филм: „Експериментът Скатов, Епизод 1: Първият веган на Еверест“.[12] През същата година получава званието почетен гражданин на град Сливен[13]. Прави презентации из цялата страна и мотивационни срещи.

През 2016 г. е удостоен с грамота за цялостен принос за развитието на град Сливен.[14]

През 2018 г. д-р Атанас Скатов получава награда за спортист на май – традиционната значка “Златна България“.[15]

2019 г.:

- Наградата на b2b Media „Зелена личност“[16]

- Награда „Сребърен сокол“ за спортисти, проявили огромна смелост в своята област[17]

- Спортист номер 1 на Варна[18]

- Почетен знак на БТС за особени заслуги[19]

През 2020 г. Атанас Скатов изадава 7-мата си книга: „Седемте континентални първенци“[20]

Научна дейност

Областите на научните му изследвания са

  • Морфология, биоекология и борба на оранжерийни неприятели по културните растения – Trialeurodes vaporariorum Westwood; Tetranychus urticae Koch; Bradysia difformis Frey; Myzus persicae Sulzer; Aphis gossypi Glover и др.;
  • Инсектицидното действие на някои растителни екстракти: Борово масло, рициново масло, лавандулово масло, квазия (Quassia amara), пиретрум, азадирахтин и др.;
  • Полезни насекоми – Encarsia formosa Gahan, Macrolophus pygmaeus Rambur; Dacnusa sibirica Telenga, Lysiphlebus testacepies Cresson; Phytoseiulus persimilis Athias-​Henriot и др.;
  • Ентомопатогенни гъби – Verticillium lecanii (Zimmerman) Viegas; Неприятели по складираните продукти; Хидропонни методи на отглеждане на културни растения в култивационни съоръжения.

Автор е на научни статии в България и чужбина, становища, инструкции към НСРЗ.

Алпинизъм и веганство

Като ученик на 14 години Атанас Скатов има мечта да премине най-дългия пешеходен маршрут в България от връх Ком до нос Емине. Когато го осъществява, той е пленен от магията на планината. В нея намира баланс, спокойствие, щастие и има възможност да осмисли живота си и какво може да направи за нашата планета, защото от 2000 г. не му дава мира фактът, че популацията на планетата непрекъснато нараства, а селскостопанските площи са ограничени и въпреки че се усвояват нови площи за сметка на гори и джунгли, това няма как да продължи вечно.

В края на 2011 г. в Скатов се заражда идеята да преустанови консумацията на животинска храна (защото за животинската храна трябват много повече ресурси, отколкото за растителната) и да изкачва най-високите върхове на всички континенти, както и всички най-високи върхове над 8000 метра без консумация на животинска храна. Така той събира веганството и алпинизма в своя първи проект: „Изкачване на 7-те континентални първенци като веган“[21], който осъществява през периода 2013 – 2017.

През 2014 г. изкачва за първи път Еверест (24 май) от север (Тибет), с употреба на допълнителен кислород и носачи, в състава на международна експедиция. Постижение, което ще повтори на 22 май 2017 г., но този път по маршрута от юг (Непал).

През 2015 г. започва своя втори проект „Изкачване на 14-те най-високи върха на планетата (Хималайската корона) без консумация на храна от животински произход“ с експедиция на осмия по височина връх на планетата и дотогава неизкачен от българин – Манаслу, 8163 m. Прави три поредни опита за атака и на 1 октомври с изгрева на слънцето в 5:50 ч. е на върха[22]. На 30 септември, денонощие преди него, върхът е достигнат от друг български алпинист, Боян Петров, за когото това е първа атака. Така Скатов става вторият българин, изкачил Манаслу.

През 2016 г. Скатов взима участие в три експедиции на върхове над 8000 m в Хималаите преди мусоните, две от които успешни. На Анапурна (8091 m), десети по височина връх на планетата и най-смъртоносния, на 16 април достига с още 5 алпинисти до 7700 m, но поради лошо време слиза в базовия лагер. На 1 май 2016 г. изкачва успешно върха.[23] Веднага след Анапурна се отправя към съседния Дхаулагири, като в алпийски стил на 15 май достига до 7900 m под върха, който е висок 8172 m. Няма време за втора атака, защото в плана му е и петият по височина връх на света – Макалу (8483 m). С едва ден почивка след Дхаулагири, Скатов се отправя към Макалу, а само след една нощ в базовия му лагер той тръгва отново в алпийски стил да го изкачва, имайки вече много добра аклиматизация. На 23 май в 12 ч. Скатов развява своите знамена от най-високата точка – експедиция на Макалу за 115 часа, с една нощувка в базовия лагер преди атаката.

Само две седмици след завръщането си от 80-дневната тройна експедиция в Непал, на 15 юни 2016 г. Атанас Скатов заминава за Пакистан, където се включва в експедиция за изкачване на Гашербрум I и Гашербрум II. След близо един месец престой за аклиматизация в базовия лагер на Гашербрум, на 21 юли той се отправя към Лагер 1 и в атака на Гашербрум II, но започва снеговалеж и Скатов слиза в Базовия лагер, решавайки да преустанови експедицията.

През 2017 г. Скатов взима участие в две експедиции на върхове над 8000 m в Хималаите. На 16 май изкачва връх Лхоце (8516 m), заедно с индиец, новозеландка и двама ирландци, по предварително фиксирани от шерпите въжета. Това е второ българско изкаване на четвъртия по височина връх на планетата след соловото, безкислородно на Христо Проданов през 1981 г. Веднага след връх Лхотце Скатов се придвижва до последния (четвърти) лагер на Еверест за атака към Покрива на света, но лошото време го връща назад. Изчаква 3 дни за подходящо време в лагер 2 на 6500 m и на 22 май изкачва връх Еверест (8848 m) по Югоизточния гребен. Скатов осъществява изкачването на двата осемхилядника за 5 дни и 11 часа.

Само седмица след завръщането си в България от Хималаите, Скатов се отправя към Аляска, за да завърши първия си проект с континенталните първенци. Солово, в алпийски стил, на 20 юни изкачва първенеца на Северна Америка – Денали и става първият българин и веган, изкачил „Седемте върха“.

През предмусонния период на 2018 г. Скатов успява да изкачи шестия по височина връх на планетата Чо Ойю (8188 m) – на 13 май, по нормалния маршрут от северозапад, без употреба на кислород и носачи[10]. Времето при изкачването е много добро, но преди това е бил принуден да изчака три дни стихването на ураганния вятър в Лагер 2 на 7150 m.

През 2019 г. изкачва 4 осемхилядника: на 15 май 2019 г. – връх Кангчендзьонга в Хималаите (8586 m), през юли – последователно Гашербрум I и ll, а през октомври 2019 г. – връх Дхаулагири[24][25]. Двата върха Гашербрум изкачва в рамките на 6 дни без използване на личен носач.[26]

Алпийски експедиции

Година Връх Височина Планина Държава Бележки
2013 Ухуру 5895 m Килиманджаро  Танзания
2013 Елбрус 5642 m Кавказ  Русия
2013 Ленин 7134 m Памир  Киргизстан до 6900 m
2014 Аконкагуа 6962 m Анди  Аржентина
2014 Еверест север 8848 m Хималаи  Китай 12-то българско изкачване
2014 Карстенс пирамид 4884 m Maoke  Индонезия
2014 Винсън масив 4982 m Елсворт Антарктида
2015 Манаслу 8163 m Хималаи  Непал Второ българско изкачване
2016 Анапурна I 8091 m Хималаи  Непал
2016 Даулагири 8172 m Хималаи  Непал до 7900 m
2016 Макалу 8485 m Хималаи  Непал Експедиция за 4 дни
2016 Гашербрум II 8035 m Каракорум  Пакистан До 6350 m
2017 Лхотце 8516 m Хималаи  Непал Второ българско изкачване
2017 Еверест юг 8848 m Хималаи  Непал
2017 Денали 6197 m Денали  САЩ
2018 Чо Ою 8188 m Хималаи  Непал без шерпи/без кислород [3]
2019 Канчендзьонга 8586 m Хималаи  Непал
2019 Гашербрум I 8068 m Каракорум  Пакистан без шерпи
2019 Гашербрум II 8035 m Каракорум  Пакистан без шерпи
2019 Даулагири 8172 m Хималаи  Непал

Филми

  1. Експериментът Скатов[27]
  2. Координати Лхотце – Еверест: Дневникът на Атанас Скатов. 20 декември 2017[28]
  3. С Атанас Скатов из Сливенския Балкан[29]
  4. Трудният път към върха[30]

Източници