Андон Жостов: Разлика между версии
м форматиране: 3x тире, 2x кавички (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Saint Nicholas of Sofia the New Church Plaque 01.jpg|дясно|мини|250п|Ктиторска плоча в църквата „[[Свети Николай Софийски (София)|Свети Николай Софийски]]“ с името на свещеника Антоний Жостов]] |
[[Файл:Saint Nicholas of Sofia the New Church Plaque 01.jpg|дясно|мини|250п|Ктиторска плоча в църквата „[[Свети Николай Софийски (София)|Свети Николай Софийски]]“ с името на свещеника Антоний Жостов]] |
||
'''Андон (Антоний) Стоев Жостов''' е [[българи|български]] възрожденски духовник и просветен деец. |
'''Андон (Антоний) Стоев Жостов''' или '''Джостов''' е [[българи|български]] възрожденски духовник и просветен деец. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 09:27, 27 ноември 2020
| Андон Жостов | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
26 ноември 1842 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1903 г.
|
| Андон Жостов в Общомедия | |
Андон (Антоний) Стоев Жостов или Джостов е български възрожденски духовник и просветен деец.
Биография
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село Гайтаниново. Завършва училище в Солун и става учител в Гайтаниново, а по-късно свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Народния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. През 1869 – 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, където усвоява преподаването на български и турски език.[1] Подпомага активно дейността на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.[2] Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт.
След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Николай Софийски“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага Неврокопската българска община.[3]
Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.[4][5]
Родословие
| Стойо Жостов | Иванка Сарафова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Жостов (1842 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Жостов (1867 – 1916) | Димитър Жостов (1868 – 1935) | Спас Жостов (1881 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
- "По съграждението нова църква в градската част „Юч-Бунар“ у столица София", публикувано във в. „Мир“, брой 257, София, 1896 година
Бележки
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.
- ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 – 1876). – В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.53.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 – 28.
