Димитриос Дарварис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 9: | Ред 9: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
⚫ | |||
е роден в [[костурско]]то [[арумъни|влашко]] село [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] (Влахоклисура) в 1757 година, което тогава е в Османската империя, в семейството на богатия търговец Никола Дарварис. В 1769 година с брат си заминават за [[Земун]], Австрия, при баща им. Учи в [[Срем]] и [[Нови сад]] при костурчанина [[Георгиос Леондиос]] (Леондиу, Леондиадис). След това учи в Земун и [[Будапеща]] при Калиникос Йоанитис, [[Манасис Илиадис]] и Теодосиос Силистряну. Първоначално Дарварис се занимава също с търговия, но постепенно се обръща повече към преподаване и писане. Учи класическа филология в Будапеща и [[Лайпцигски университет|Лайпциг]] и философия в [[Хале]]. Преподава в гръцките училища в Земун и [[Виена]], където се установява с четиримата си братя. Участва в издаването на „[[Ермис о Логиос]]“.<ref>Εγκυκλοπαίδεια Πάπυρος Λαρούς Μπριτάννικα, τ. 16.</ref> По [[Гръцки езиков въпрос|езиковия въпрос]] е на междинни позиции между консерваторите и новаторите. |
|||
По модела на неговия „Еклогар“, издаден през 1804 година е съставен прочутия [[Рибен буквар]] на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]].<ref name="даскалов">{{cite | фамилия-част = Даскалов | име-част = Румен | автор-част-препратка = Румен Даскалов | заглавие-част = Българо-гръцки преплитания | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 185}}</ref> |
По модела на неговия „Еклогар“, издаден през 1804 година е съставен прочутия [[Рибен буквар]] на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]].<ref name="даскалов">{{cite | фамилия-част = Даскалов | име-част = Румен | автор-част-препратка = Румен Даскалов | заглавие-част = Българо-гръцки преплитания | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 185}}</ref> |
||
Ред 16: | Ред 17: | ||
== Трудове == |
== Трудове == |
||
⚫ | |||
Автор е на около 35 труда на тема философия, филология и религия, които са публикувани предимно във Виена. По-известните от тях са: |
Автор е на около 35 труда на тема философия, филология и религия, които са публикувани предимно във Виена. По-известните от тях са: |
||
* ''Γραμματική γερμανική ακριβεστάτη'' (Виена, 1785) |
* ''Γραμματική γερμανική ακριβεστάτη'' (Виена, 1785) |
Версия от 19:34, 30 ноември 2020
Димитриос Дарварис Δημήτριος Δάρβαρις | |
гръцки учен, филолог | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Димѝтриос Николау Да̀рварис (на гръцки: Δημήτριος Δάρβαρις; на сръбски: Димитрије Николајевић Дарвар) е гръцки учен, филолог, полиглот, един от най-ярките представители на гръцкото Просвещение.[1]
Биография
е роден в костурското влашко село Клисура (Влахоклисура) в 1757 година, което тогава е в Османската империя, в семейството на богатия търговец Никола Дарварис. В 1769 година с брат си заминават за Земун, Австрия, при баща им. Учи в Срем и Нови сад при костурчанина Георгиос Леондиос (Леондиу, Леондиадис). След това учи в Земун и Будапеща при Калиникос Йоанитис, Манасис Илиадис и Теодосиос Силистряну. Първоначално Дарварис се занимава също с търговия, но постепенно се обръща повече към преподаване и писане. Учи класическа филология в Будапеща и Лайпциг и философия в Хале. Преподава в гръцките училища в Земун и Виена, където се установява с четиримата си братя. Участва в издаването на „Ермис о Логиос“.[2] По езиковия въпрос е на междинни позиции между консерваторите и новаторите.
По модела на неговия „Еклогар“, издаден през 1804 година е съставен прочутия Рибен буквар на Петър Берон.[3]
Умира в 1823 година.[4]
Трудове
Автор е на около 35 труда на тема философия, филология и религия, които са публикувани предимно във Виена. По-известните от тях са:
- Γραμματική γερμανική ακριβεστάτη (Виена, 1785)
- Μικρή Κατήχησις, ήτοι Σύντομος Ορθόδοξος Ομολογία της Ανατολικής Εκκλησίας των Γραικών ή Ρωμαίων (Виена, 1791, анонимно)
- Χειραγωγία εις την καλοκαγαθίαν (Виена, 1791, 1802)
- Εισαγωγή εις την ελληνικήν γλώσσαν, περιέχουσα διαφόρους ελληνικούς διαλόγους πάνυ ωφελίμους, εις τρεις εκατονταετηρίδας διηρημένους (Виена, 1802)
- Εκλογάριον γραικικόν εις την χρήσιν των πρωτοπείρων της απλής διαλέκτου (Виена, 1804)
- Μεγάλη Κατήχησις (Виена, 1805, 1835)
- Επιτομή Φυσικής (Виена 1812-1813)
- Χρηστομάθεια απλοελληνική εις χρήσιν της νεολαίας του Γένους (Виена, 1820)
Бележки
- ↑ Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 1ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 16 декември 2013. Посетен на 15 юли 2014.
- ↑ Εγκυκλοπαίδεια Πάπυρος Λαρούς Μπριτάννικα, τ. 16.
- ↑ Даскалов, Румен. Българо-гръцки преплитания // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 185.
- ↑ Δάρβαρης Δημήτριος