Никола Филчев: Разлика между версии
+ източник Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
по-точно Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. в град [[Варна]]. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във [[ХТМУ|Висшия химикотехнологичен институт]] (днес [[ХТМУ]]), по-късно обаче се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|Софийския университет]], където се дипломира като юрист през [[1972]] г. |
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. в град [[Варна]]. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във [[ХТМУ|Висшия химикотехнологичен институт]] (днес [[ХТМУ]]), по-късно обаче се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|Софийския университет]], където се дипломира като юрист през [[1972]] г. |
||
== Кариера == |
|||
== Научна кариера == |
|||
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския [[районен съд]]. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и [[научен сътрудник]] в [[Института за правни науки]] при [[БАН]]. |
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския [[районен съд]]. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и [[научен сътрудник]] в [[Института за правни науки]] при [[БАН]]. |
||
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412 www.unwe.bg]</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>[http://reporter.com.ua/articles/ogj513/ reporter.com.ua]</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. По време на мандата му |
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412 www.unwe.bg]</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>[http://reporter.com.ua/articles/ogj513/ reporter.com.ua]</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10904|заглавие=Колеви срещу България, параграфи 51 - 61|автор=Решение на Европейския съд по правата на човека|фамилно_име=|първо_име=|дата=2009|труд=|архив_дата=|достъп_дата=9 декември 2020}}</ref>С. |
||
След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>. |
|||
[[Професор]] по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други. |
[[Професор]] по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други. |
||
Версия от 01:38, 10 декември 2020
| Никола Филчев | |
 | |
| Главен прокурор на Република България | |
| Мандат | 1999 – 2006 |
|---|---|
| Назначен от | Петър Стоянов |
| Предшественик | Иван Татарчев |
| Наследник | Борис Велчев |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Националност | българин |
| Образование | Софийски университет |
| Професия | юрист • прокурор |
Портал  Правосъдие | |
Никола Филчев Борисов (р. 1948) е български юрист, професор, Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) – наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (1997 – 1999), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.[1][2][3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС.[4]
Произход и образование
Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.
Кариера
Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.
Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му[7]С.
След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[8].
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други.
Източници
- ↑ personi.dir.bg
- ↑ www.justice.government.bg
- ↑ www.mediapool.bg
- ↑ www.unwe.bg
- ↑ www.unwe.bg
- ↑ reporter.com.ua
- ↑ Решение на Европейския съд по правата на човека. Колеви срещу България, параграфи 51 - 61 // 2009. Посетен на 9 декември 2020.
- ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.