Разлика между версии на „Грузинска писменост“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
 
== История ==
[[File:Inscription — Jerusalem II Old Georgian.jpg|мини|СтаритеСтар грузински надпис, асомтаврули, [[430]].]]
От далечни предания разбираме, че създател на първата грузинска писменост, наречена Асомтаврули е цар Парнаваз Първи цар на Иверия (Кавказка Иберия) през 3 век пр.н.е. Точна дата за създаването и обаче не се знае. Грузинският историк Леонти Мровели, живял през 11 век, счита, че азбуката е създадена от цар Парнавас Първи. Подобна е и хипотезата на професор Барамидзе, сочейки историческото произведение „Картлис цховреба“ – сборник с документи, обобщени от историк, който е бил съвременник на царя. Според някои учени първите запазени документи и текстове, които използват древната грузинска писменост са от 4 – 5 век. Категорични останки от документи, доказващи по-ранно създаване на писменост в Грузия не са намирани. Най-древната известна ни грузинска творба, достигнала до нас е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написана през пети век. Тя красноречиво доказва, че много преди написването на този текст е имало изключително силно развита писмена култура в региона. Професорът Ревас Барамидзе през 1990 година доказва, че в „Битие Грузинско“ има описание на „Житие Парнавас“ – това само по себе си е доказателство, че по това време е имало писменост, макар и този факт да не доказва напълно съществуването и. През 1940 г., при археологични разкопки в град Мцхета-Армази са намерени няколко антични писмени творби. Надписите са изписани на гръцки, както и още един древнописмен графически стил. Няколко от знаците били изписани на трудно разпознаваем правопис, които според предположение на професор Павле Ингороква са най-древните примери за използването на Асомтаврули. Първите открития сочат, че грузинската азбука е създадена около трети-четвърти век, но не е било категорично доказано. Наскоро открит надпис на Асомтаврули от 4 век гласи „Даватската Стела“, също така е открит и подобен надпис в град Булнизи, където е построен Сионският манастир, там надписите датират от 492 – 493 г. През 1990 – 2000 година, под ръководството на Академик Леван Чилашвили се провеждат изследвания и са намерени документи, които дават възможност да се предполага, че грузинската азбука е създадена по-рано от трети век пр. Хр.
 
| Ⴟ || Ⴠ
|bgcolor="#DDDDFF"| Ⴥ
|colspan="4"|
|}
 
Мхедрули се нарича съвременната грузинска азбука. Примери за това съществуват от единадесети век и се смята, че се е развила от Хуцури под силното влияние на арабската писменост стил и калиграфия. Писмените форми на Мхедрули са улеснени за изписване. Писането отново е хоризонтално, но контурите са заоблени и създават единно очертана форма. В Мхедрули са запазени видът и формата на само няколко букви от Асомтаврули (това са С, ДЗ, М), а останалите претърпяват сложни графични промени. Четири линейната система на Мхедрули е в различни височини. През 1728 г. Николоз Тбилели създава главните букви на Мхедрули.
 
В древните грузински писмености се е наложило образуването на самобитния тип за съкращаване на изречения и думи наречен Карагми. Причината за необходимите съкращения са били скъпоструващите писмени консумативи (тогава се е писало на агнешка или телешка кожа), а за написването на една книга са трябвали кожи от повече от сто агнета или телета. Грузинците за пръв път започват да пишат на хартия през единадесети век, която бавно и постепенно започва да заема мястото на Етрат (кожа), въпреки че до осемнадесети век все още се срещат книги, написани на кожа. При писането на Карагми се съкращавали единични букви, а и дори цели срички, като понякога се пишели само първата буква или първата и последната буква от думата. Когато се е ползвал Карагми, задължително се е обозначавало със знак Карагми (~), за да знае читателтчитателят, че е използвана тази писмена система и има направени съкращения.
 
В грузинската азбука последователността на буквите точно следва последователността на гръцката азбука като първите 25 букви съвпадат с тези в гръцката. Втората част на грузинската азбука събира характерни за грузинския език букви. Патриархът на грузинската литература Илия Чавчавадзе и негови съмишленици извършват много големи реформи по време на създаването на съвременната грузинска литература. От азбуката изваждат 5 букви, които в съвременния език не са ползвани или както те ги нарекли мъртви букви. По този начин в съвременната азбука остават 33 знака, представящи 28 съгласни и 5 гласни като не се прави разлика между изговор и правопис. Грузинската писменост е самобитна система от азбучен тип и е една от малкото съществуващи днес азбуки без аналог. Интересно е, че въпреки това и до днес те се използват от малки етнически групи в Грузия като Хевсурия и Пшавия.

Навигация