Протестантската етика и духът на капитализма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 18:24, 9 юли 2007

Шаблон:Книга инфо Протестантската етика и духът на капитализма е книга от Макс Вебер, немски социолог и икономист, писана между 1904 г. и 1905 г, като в самото си начало представлява поредица от няколко есета. Излиза на немски език под заглавието: Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus.

Съдържание

Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за буржоазията, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. Вебер проследява източника му до "световния аскетизъм" на реформираното християнство с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция.

Най-важният въпрос в тезата на Вебер е дали използването на наемен труд, който прави неограниченото натрупване възможно по принцип, го е направило неизбежно на практика, т.е. дали протестантската етика трябва да се разглежда като даваща нужната мотивация за капиталистическо натрупване или по-скоро неговото легитимиране въпреки преобладаващите стойности, покровителстващи прикритата консумация от страна на богатите. Вероятно е невъзможно този проблем да бъде решен окончателно, тъй като всички по-късни примери за отмирането на капитализма са повлияни от силата на първоначалния.

Така или иначе теоритичната значимост на творчеството на Вебер е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Книга инфо
-'''„Протестантската етика и духът на капитализма“''' е книга от [[Макс Вебер]], немски [[социология|социолог]] и [[икономика|икономист]], писана между [[1904]] г. и [[1905]] г, като в самото си начало представлява поредица от няколко [[есе]]та. Излиза на [[немски език]] под заглавието: ''"Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus".''[[Картинка:Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus original cover.jpg|thumb|Оригиналното издание на “[[Протестантство|Протестантската]] етика и духът на [[Капитализъм|капитализма”]]]]
+| име = Протестантската етика и духът на капитализма
+| име в оригинал = Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus
+| корица = Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus original cover.jpg
+| px = 160
+| корица-текст = Оригиналното издание на ''Протестантската етика и духът на капитализма''
+| други-имена =
+| език = [[немски език|немски]]
+| автор = [[Макс Вебер]]
+| издадена-година = като поредица от есета между [[1904]] и [[1905]]
+| издадена-държава = [[Image:Flag_of_the_German_Empire.svg|20px]] [[Германия]]
+| жанр =
+| вид =
+| произведения =
+| бележки =
+}}
+'''''Протестантската етика и духът на капитализма''''' е книга от [[Макс Вебер]], немски [[социология|социолог]] и [[икономика|икономист]], писана между [[1904]] г. и [[1905]] г, като в самото си начало представлява поредица от няколко [[есе]]та. Излиза на [[немски език]] под заглавието: ''Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus''.
 ==Съдържание==
-Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за [[буржоазия]]та, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. Вебер проследява източника му до "световния аскетизъм" на реформираното [[християнство]] с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция.
+Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за [[буржоазия]]та, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. [[Вебер]] проследява източника му до "световния аскетизъм" на реформираното [[християнство]] с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция.
 * Най-важният въпрос в тезата на [[Вебер]] е дали използването на наемен труд, който прави неограниченото натрупване възможно по принцип, го е направило неизбежно на практика, т.е. дали протестантската етика трябва да се разглежда като даваща нужната мотивация за капиталистическо натрупване или по-скоро неговото легитимиране въпреки преобладаващите стойности, покровителстващи прикритата консумация от страна на богатите. Вероятно е невъзможно този проблем да бъде решен окончателно, тъй като всички по-късни примери за отмирането на капитализма са повлияни от силата на първоначалния.
-Така или иначе теоритичната значимост на творчеството на Вебер е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им.
+Така или иначе теоритичната значимост на творчеството на [[Вебер]] е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им.
 [[Категория:Книги]]